Миграционния пожар

От историята знаем за поредица от велики преселения на народите през вековете. Стотици милиони хора сега живеят извън страните в които са родени те и техните родители. В своя статия през август 2015 г. в списание Social Europe, бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер писа: «В продължение на много години Европа беше сполетяна от войни, глад и бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират по икономически и социални причини към Северна и Южна Америка и далечна Австралия, търсейки по-добър живот за себе си и своите деца. Те бяха считани за «икономически мигранти»…Днес Европа е един от най-богатите световни региони. В продължение на десетилетия повечето европейци живеят в демократични държави, които уважават фундаменталните човешки права. Европейската собствена мизерия и миграция се превърнаха в далечен (дори почти забравен) спомен». През последните десетилетия също сме свидетели на преселения на милиони хора от бедните към богатите страни по различни причини.

Причини за нарастващите миграционни потоци

Основните причини сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва – между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще подхранва нарастваща икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, от бедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите. Икономическата миграция може да бъде ограничена до символичен минимум само когато се постигне относително изравняване на качеството на живота в различните континенти, държави и региони вътре в държавите. Това обаче не се очертава като реална възможност през близките десетилетия.

Политическите причини се изразяват във външни интервенции, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави. Главните миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват.

През последните десетилетия се повиши ролята в миграционните процеси на намесата на САЩ и някои западноевропейски страни във вътрешните дела на другите държави. Външните интервенции пораждат вътрешно политическо, икономическо, социално, етническо и религиозно напрежение в тези страни и често прерастват в граждански войни. Намесата се прави от правителствата на САЩ и техни европейски съюзници, под знамето на натрапчивия „износ на демокрация” и „защита на гражданските права” в някои страни в Африка, в Близкия и Средния изток. Известна е многократната брутална намеса на САЩ преди и след Втората световна война в Централно и Южноамерикански страни, в Северна Африка, в Близкия и Средния изток. Политическите причини, които пораждат сегашните масови миграционни потоци към Европа, са намесите под флага на „Арабската пролет” (Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия, а преди това в Ирак, Афганистан, Сомалия и други страни.

В повечето от тези държави имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега проамерикански диктатури в Саудитска Арабия и нейните съседи. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след грубата намеса на Америка и някои западноевропейски страни, стана още по-лошо. По-рано по време на диктатурите бяха избивани хиляди хора заради техните политически, религиозни и други убеждения, но сега, с породените от тези намеси граждански войни и пълен хаос, избиват още повече хора.

По времето на Садам Хусеин Ирак беше относително стабилна държава с брутална диктатура. Правителствата на САЩ отначало сътрудничеха с този режим и му помогнаха да воюва срещу Иран, но впоследствие го обявиха за престъпен. Правителствата на САЩ, Великобритания и други техни съюзници безцеремонно излъгаха света, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и започнаха мащабна война срещу него. Оръжия за масово поразяване не бяха намерени, но така наречената „световна общност” сега се преструва, че забравя за престъпната лъжа. А тя е престъпна, защото струва много стотици милиарди долари за водене на военните действия, живота на десетки, а може би и на стотици хиляди иракски граждани и няколко хиляди убити американски войници. Да не говорим за физически и психически ранените стотици хиляди с тежки последствия за целия им живот. Там загинаха за чужди интереси и 13 български войници, а още повече бяха ранени.. Гражданската война в Ирак продължава и сега. Умират нови невинни хора, а хиляди други търсят спасение в емиграция. Политическите лъжци от най-висок калибър обаче не са наказани. И дори ни съветват как да се ограничат миграционните потоци и да се спазват човешките права.

Американските власти отгледаха саудовския богаташ Бен Ладен като оръдие за борба срещу съветската окупация на Афганистан, но впоследствие той създаде Ал Кайда и се обърна срещу тях. Тези събития и организираните от САЩ и техните европейски съюзници интервенции в Близкия и Средния изток и Северна Африка, прерастнаха в още по-уродливата „Ислямска държава”, която тепърва ще създава проблеми на Европа и на народите на тези региони. Ислямска държава е рожба на властите на САЩ и на техните най-близки европейски и арабски съюзници. Много са фактите, които го потвърждават. Достатъчно е да запитаме: Ислямска държава окупира важни петролни източници в Ирак и Сирия и добива нефт. Но на кого го продава, кой го купува и от кого получава стотици милиони долари за финансиране на военните си операции? Защо световната общност мълчи за това, въпреки че добре знае истинския адресат? Ако това беше Русия щяха отдавна да проглушат света!

Либия също беше относително стабилна държава с важни социални придобивки за нейните граждани, финансирани с приходите от петрола. С диктаторската си практика Кадафи не се различаваше съществено от другите му арабски колеги, освен с „реформаторските” си наклонности и писането на учебник за Либийската джамахирия. Той поддържаше нормални връзки със Съветския съюз, срещаше се често с нашия Тодор Живков и експериментираше нови, привидно демократични социални и политически модели. Кадафи беше приеман радушно от европейските лидери, които дори му позволяваха да разпъва прословутата си шатра по негово желание. Той помагаше на Европа, като не допускаше емиграция от Либия към бреговете на Италия. В апогея на своята власт Кадафи предупреждаваше италианското и други европейски правителства, че ако той не спира бежанците те ще нахлуят в Европа и ще я опустошат като варварите. Сега това е на път да стане. Правителствата на САЩ, Франция и други европейски страни организираха въздушните бомбардировки, изпращаха свои предрешени командоси в Либия за създаване на безредици и организираха въоръжения преврат срещу Кадафи, който беше убит по зверски начин. В свалянето на Кадафи особено активна беше Франция с президента Саркузи, въпреки сериозните обвинения, че Кадафи е финансирал президентската кампания на Саркузи. На някогашната либийска територия сега няма държава, а пълен хаос и въоръжени междуплеменни сблъсъци. Либийските брегове се превърнаха в стартове за мащабна емиграция към Италия. Тръгвайки от либийските брегове над 2500 араби и африканци намериха не бленуваното европейско щастие, а смъртта си във водите на Средиземно море.

Сирия беше относително мирна мюсюлманско-светска държава, поддържаше и поддържа приятелски връзки със Съветския съюз и Русия, което не се харесва на правителствата на САЩ и на някои западноевропейски държави. Като част от общия поход срещу Русия, правителството на САЩ реши, че президентът Башар Асад трябва да бъде свален, макар че беше преизбиран няколко пъти в относително свободни (по арабски стандарти) избори. Това се оказа по-трудно отколкото американците очакваха. Наложи се да организират гражданска война срещу законното правителство с масирано участие на чуждестранни наемници. А се дразнят когато Русия оказва помощ на законното сирийско правителство да защити своите граждани и своята държава от пълна разруха. Каква е тази нова американска логика в международните отношения? Да сваляш легитимното правителство, защото не ти харесва, да разрушаваш една държава, да жертваш стотици хиляди нейни граждани и да прокуждаш милиони други по света, като заобикаляш Съвета за сигурност на ООН, се счита за нормално. И в същото време да обвиняваш Русия, защото помага на нейното легитимно правителство в усилията му да стабилизира държавата и да защити живота на своите граждани по правилата на международното право! Обвиниха Сирия, че притежава химически оръжия, но и след като тя ги унищожи миналата година, по договореност с Америка при активното конструктивно участие на Русия, заплахите от открита интервенция и ултиматуми за сваляне на президента Асад се подновиха, а прикритата външна намеса не е преставала. След масираната намеса на САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Израел и други държави, Сирия вече е почти съсипана. Около 4 милиона нейни граждани търсят спасение в задгранична емиграция, като само в Турция има над два милиона имигранти. Съседите на Сирия са поели над 3 млн. сирийски бежанци. Огромна е и вътрешната сирийска миграция.

Войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия сега са главните източници на имигранти към Европа, следвани от Тунис, Алжир, Мавритания, Йемен, Сомалия, Еритрея, Етиопия и други страни на юг от Сахара.

Защо световната общност си затваря очите?

Така наречената световна общност знае всичко това, и дори много повече, защото сама участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни процеси. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на миграцията към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на сегашната мащабна миграционна трагедия, тя разходва милиарди долари и се занимава с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с причините за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди бежанци. Над 2500 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и Средния Изток и Европа. А ръководителите на ЕС умуват по квотите за разпределение на имигрантите по страни, за саздаването на някакви центрове за разпределение в гранични държави на общността или извън територията на ЕС, за предварителна регистрация и подбор на мигрантите и все не могат да се споразумеят. Между държавите в които може би ще има такива центрове се споменават България и Сърбия. В същото време САЩ и Световната общност гузно мълчат! И живеят със самочувствието, че всичко им е позволено.

По този начин обаче не може да се решат тежките проблеми, свързани с мащабното преселение към Европа. Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който бедстващите хора могат да намерят в Европейския рай и броят на участниците в миграционните потоци расте. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, полицейският произвол и нападенията на самозвани въоръжени банди в тези страни ще тласкат все повече хора да търсят спасение в Европа. А обещанията на германското правителство, че ще приемат едва ли не всички пристигнали мигранти, засилват амбициите на бедстващите африканци, араби и азиатци за поемане на трудния и рискован път към лелеяната земя.

Тези процеси се организират и от безогледни трафиканти, които вземат по няколко хиляди долара на човек за включване в миграционните групи към Европа. Някои българи също станаха трафиканти. Напоследък се появиха съобщения в Австрия и други европейски страни, че американските власти участват косвено във финансирането на миграционните потоци чрез така наречените „неправителствени организации”. Ако тези съобщения се потвърдят, може да се окаже, че американските тайни служби отправят обидно и безпрецедентно по своя цинизъм предизвикателство срещу народите на Европа и цялото човечество. А действията на тайните американски служби едва ли се предприемат без санкции на най-високото политическо ръководство.

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на експлоатацията на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестици и други методи. Милиони бедни хора без образование и квалификация от тези страни сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи високи жизнени стандарти. Засега никой не казва справедливо ли е това или не. Аз смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Допускането на такъв тип икономическа и друга миграция ще има ужасни, трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната стабилност.

Това ще поражда все по-мащабно преразпределение на наличните блага за издръжка на имигрантите. Те ще вършат най-мръсната работа в Западна Европа, но ще конкурират местните хора на пазара на труда и ще нажежават и без това наличните остри социални и културни проблеми в тези страни. Известно е колко трудно имигрантите, дори тези от второ и трето поколение, възприемат ценностните системи, законите и порядките на приелите ги европейски страни. Много от тях продължават да приемат Корана като върховна конституция, а не конституциите и законите на съответните демократични страни, които са ги приютили. Те не се интегрират в местните европейски общности, а се обособяват в имигрантски гета.

Европейските народи наверно ще реагират на това. Предишните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Така се случи на времето и с косоварите. Това ще засилва ксенофобските десни настроения в тези страни. Ще възникват остри конфликти между местните хора и пристигащите от юг и югоизток потоци от хора, спасявайки се от смъртта и търсещи своето щастие. По всеобщо признание политиката на ЕС по бежанците до сега е пълен провал,. Защото се занимават само с последствията от масовото преселение, а не с фундаменталните му причини.

Откакто възникна тази миграционна катастрофа чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието и бъдещите опасности за Европа. Не се съмнявам, че те добре ги знаят, но не смеят да произнесат дори най-мек звук на упрек по адрес на американските си съюзници. Дори председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че централният проблем бил „справедливото разпределение на бежанците”. Нима той не разбира, че дори и най-справедливото им разпределение по квоти между европейските държави не решава проблема, ако причините остават и мащабите на миграционните потоци растат. Дори и той не смее да назове американските власти като истински виновник за миграционната катастрофа.

И Мартин Шулц и Сергей Станишев изглежда не разбират основния замисъл на американската стратегия: обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което ги прави непобедими в бъдещата световна икономическа, политическа и военна конкуренция. Ако пък го разбират се страхуват да го назоват на глас. Това показва, че начело на ЕС, а и на Партията на европейските социалисти не стоят истински политически мъже, които могат и желаят да защитават интересите на 500 милионното население на общността. Тежко й на тази общност и на тази партия с такива безлики ръководители, послушни изпълнители на американския диктат!

Все повече страни членки на ЕС вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не могат да разчитат на Брюксел.

Проф. Иван Ангелов-Член-кор. на БАН

Със съкращения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *