НАП ще има повече права, длъжниците по-малко

Националната агенция за приходите (НАП) ще получи допълнителни правомощия, които трябва да й помогнат да събира задълженията на гражданите и фирмите към хазната по-лесно. Това става с тридесетина промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, подготвени от Министерството на финансите и публикувани за обществено обсъждане, които са почти изцяло в полза на държавните институции. Ако парламентът ги одобри, данъчните ще могат да прекъсват срока на 10-годишната абсолютна давност за неопределено време и неопределен брой пъти. Също така на НАП вече няма да се налага да праща покани за доброволно плащане на просрочени задължения и няма да бъде длъжна да обявява длъжниците на таблото на съответната териториална дирекция.

Има промени и в полза на длъжника, като например въвеждането на служебно погасяване на задължения с изтекла абсолютна давност, както и възможността фирмите и гражданите да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата.

Предприетите мерки са част от опитите на държавата „да си влезе най-после във функциите“, както многократно е заявявал финансовият министър Владислав Горанов, но според данъчни експерти те крият възможности за репресивен произвол от страна на приходната агенция.

За данъкоплатците

С промените на ДОПК най-после ще отпадне изискването длъжникът да заявява изрично, че публичното задължение трябва да бъде заличено от регистрите на НАП, въпреки че е изтекла 10-годишната абсолютна давност. В момента длъжниците трябва да попълват и подават специален формуляр с искане за заличаване по давност на задължения, въпреки че няма причина това да не се прави автоматично от териториалната служба на НАП. Изискването за подаване на писмена молба за заличаване обаче ще остане в сила за 5-годишна давност на публични задължения като данъци, осигуровки, такси и глоби, за които не са били предприети мерки за събиране.

Друга промяна в полза на длъжника е възможността задължените фирми и граждани да поискат спиране на публичната продан, ако внесат 20% от дълга си и поемат писмено задължение да изплащат по 20% всеки следващ месец до изчистването на сумата. Този ред обаче няма да се прилага, ако се продава ипотекирано имущество. Сред придобивките за граждани и фирми е въвеждането на обмен по служебен път на удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения, в случай че тази информация се изисква от друг орган.

В полза на държавата

Една от промените в кодекса предвижда срокът на абсолютната давност да спира да тече, ако се води тежко ревизионно производство. В момента този срок е ограничен до 1 година, в който данъчните трябва да приключат ревизията си. Сега няма ограничение нито за срока, нито за броя на ревизионните производства. Според финансовия министър Владислав Горанов в момента има случаи, при които НАП „влага доста ресурс за извършване на тежка ревизия“, а преди тя да е приключила вече е изтекла абсолютната давност. „Има много тежки ревизионни производства, в които се влага много ресурс. Правят се допитвания до други държави, а това понякога отнема години. И след толкова вложен административен ресурс накрая отпада възможността за реализация поради изтичането на общата давност. Това е жалко за усилията на държавата“, обясни Горанов пред журналисти в понеделник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *