На Балканите ще им се размине
– Господин Янков, световни учени алармират, че глобалното затопляне ще промени климата на Земята. Как ще се отрази това по нашите географски ширини?
– Наистина през последните 100 години се отчита покачване на температурите с 0,2 градуса. Последните изследвания на отдел „Климатология“ към Географския институт на БАН обаче показват, че тези промени не водят до промяна на климата на Балканите. Действително през последните години има известна промяна на климата през лятото, но тази тенденция не е трайна. Трябва да отбележа обаче, че за нашия регион са характерни големите температурни амплитуди от минус 20 градуса до плюс 45 градуса. Така е открай време. Изследванията за последните 30 години у нас не показват съществени промени в климата.
– Защо няма да бъдем засегнати?
– От една страна, тези промени стават за хиляди години. Засега те се отразяват чувствително на климата в крайните северни и южни ширини на земното кълбо. Несериозно е да се говори, че нашият климат от умерен ще стане тропически. Някои учени спекулират и преувеличават фактите, за да си издействат финансиране за различни програми. Някои агенции и телевизии подхващат това и така се получава изкривен образ на действителното състояние. Те свободно интерпретират факти, без да ползват мнението на синоптици професионалисти. Някои използват стари карти, които не знам откъде са ги взели. Хаосът в метеорологичните прогнози също показва, че у нас все още няма гражданско общество.
– А проливните дъждове от миналото лято?
– Наистина имаше повече дъждове, но наводненията, които станаха, се дължат по-скоро на занемареното поддържане на язовирите и ВиК мрежите. Така че вредите, които причиниха продължителните дъждове, се дължат по-скоро на несвършена работа, отколкото на някакво природно бедствие. Аз не знам как щяха да отразят медиите дъжда във Варна през 1956 г., когато се изляха 300 литра на кв. м за 1 час. Доста подобни дъждове са отбелязани в климатичните справочници за отделните години.
– В някои райони обаче бяха регистрирани урагани?
– Всеки купесто-дъждовен облак може да причини силен вятър със скорост 18-22 метра в секунда. Те имат краткотрайно действие и наистина могат да причинят щети. Но това се е случвало и преди. Всякакви приказки за ветрове от типа на торнадо са неуместни. Човекът открай време се е вълнувал за битието си и много фантастични романи са посветени на промените на климата, на замърсяването на въздуха и недостига на кислород, вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи и пр. Авторите дават като алтернатива живот под земята или на друга планета. Ние и нашите деца обаче няма да доживеем тези времена.
Румяна Милева