Недостигът на специалисти по детски болести

Сред основните спънки в грижата за българските деца е дефицитът на специалисти педиатри и неонатолози, предупреди Българската педиатрична асоциация по време на кръгла маса за проблемите на детското здравеопазване в България в Народното събрание днес.

Спред статистиката от 2016 г. не достигат над 400 педиатри и още толкова лични лекари в страната, а днес от съюза на джипитата предупредиха, че бройката се увеличава.

В много болници недостигът е толкова критичен, че ще стане невъзможно да се осъществяват стандартните диагностични и лечебни процедури. Акушерогинекологични отделения на места може да са принудени да бъдат закрити, само защото няма кой да работи в тях или защото дори не могат да си позволят да назначат специализанти, допълниха специалисти по време на дискусията.

Липсата на специалисти е тревожна, защото най-голяма част от смъртните случаи на новородени и бебета до 1 година се дължат на неонатални проблеми и аномалии – общо 72%, а част от тях тесните специалисти биха могли да предотвратят. Около 10% от смъртта на бебета е свързана с болести на дихателната система, и още около 5% – с болести на кръвообращението, показва справката на Педиатричната асоциация.

През 2016 г. детската смъртност у нас е 6.5 на 1000 деца до 1 година и тя намалява спрямо предходни години, но остава сравнително висока за Европа. В София, където са концентрирани университетските болници и специалисти, детската смъртност е изключително ниска – 2.5 на 1000, но в отделни региони на страната и особено в селата, тя е с 30-40% по-висока.

Настоящите програми за подготовка на специалисти педиатри в България не отговарят на изискванията на Европейската академия по педиатрия, уточняват специалистите. От асоциацията предлагат обучението за педиатър да продължава общо пет години – първите три по обща педиатрия, а последните две за профилиране и така на специализиращите да се дава възможност за придобиване на две специалности. Важна част от обучението трябва да е и практиката в комуникация с деца и родители, смятат експертите.

Необходими са и още много промени в здравната система, за да се преобърне тревожната тенденция, смятат от професионалната асоциация. Например клиничните пътеки за деца изцяло да се отделят и обобсобят в Националния рамков договор със собствени цени, защото сега са смесени заедно с тези за възрастни; също и да отпаднат всякакви ограничения за заплащането на диагностиката и леченията на деца и лекарствата за амбулаторно лечение за деца до 7 години да са безплатни. Настояват и за компенсиране на личните лекари и педиатрите в извънболничната помощ за потребителската такса за децата, които сега са освободени от нея. Самите лични лекари отдавна настояват за това и предлагат прегледът на деца да се плаща частично от родителите и от държавата.

Българската педиатрична асоциация иска също и изготвяне на отделен стандарт за спешни състояния в педиатрията, мерки срещу прекомерното раждане със секцио (което за 2016 г. е 43% от всички раждания), както и създаване на Национална педиатрична болница.

financebg.com