Недостиг на храна и електричество в Куба
В Куба станаха невиждани за последните 26 години събития – хиляди недоволни излязоха на улиците в Хавана и други градове. Част от тях настояват да бъде свалена властта, наричана от тях „диктатура“. Други обаче демонстрират със символика в подкрепа на революцията от 1953 г. Основните претенции към правителството са съвсем материални и в известен смисъл аполитични – населението страда не толкова от недостиг на свобода, колкото на пари, храна и електричество.
Проблемите са изострени от КОВИД-19, практически унищожил ключов отрасъл от икономиката – туризма. При все това на острова засега не се очертава смяна на властта.
В най-близко време подкрепата за президента Мигел Диас-Канел, призовал привържениците си да излязат на улиците „в защита на революцията“ (хиляди вече откликнаха), предстои да мине проверка за якост. Лидерът на Куба твърди, че вълненията са организирани и платени от САЩ. Руското външно министерство смята за недопустима всяка намеса във вътрешните работи на Куба и опити за дестабилизация. Ведомството заяви, че следи ситуацията на острова, и изрази мнение, че властите там „вземат всички необходими мерки за възстановяване на обществения ред в интерес на гражданите“, информира economynews.bg.
Показателно е, че протестите избухнаха отначало не в района на Стара Хавана, а в малки градчета – Сан Антонио де лос Баньос и Палма Сориано, където на улиците излязоха стотици, писа „Гардиън“. После бяха обхванати и други градове, включително столицата. Млади хора преобръщаха полицейски коли и замеряха с камъни служители на реда, а те използваха палки и лютив спрей. Не се знае какъв е точният брой на протестиращите но според оценки става дума за няколко хиляди души.
Далеч не всички те са противници на социализма. Западни медии, естествено, отбелязаха призивите на някои демонстранти за „сваляне на диктатурата“, и откроиха искания, засягащи свободите. Хората обаче се тревожат за друго, има далеч по-ясни и насъщни проблеми – в страната има трудности с прехраната, зачести спирането на тока. Накрая, отслабена е икономиката като цяло. БВП на Куба намаля с 11 на сто през 2020 г., сочат данни на Министерството на икономиката и планирането. КОВИД-19 нанесе мощен удар по туристическия отрасъл. А и местните хора вече се заразяват с него все по-често, по 7000 души на ден.
Кубинците имат нужда от ваксини, по-скоро дори за да върнат в страната поне малък брой туристи, отколкото за защита на здравето, убеден е Андрей Шчелчков, главен научен сътрудник от Центъра за латиноамерикански изследвания в Института за обща история към Руската академия на науките.
„Властите казаха, че Куба разработва ваксина самостоятелно и се е отказала от други варианти. Проблемът е, че Русия не си е изпълнила задълженията по доставките нито за Аржентина, нито за Мексико, нито за Гватемала. На самата Русия също не й достигат ваксини. В този смисъл за Хавана щеше да е по-лесно даже да сътрудничи с Китай, с който никога не е имала противоречия по партийна линия. Макар че Русия би могла да отпусне ваксини и на кредит, който най-вероятно после да опрости. Честно казано, трудно е за схващане как може в Куба да се организира производство на ваксини“, разсъждава експертът.
Човек не може днес да печели от наеми и други сфери, свързани с туризма. Нито да се захване със селско стопанство, защото държавата ще му взема голяма част от храните. А и самите кубинци не си падат по тежкия аграрен труд.
Според Шчелчков днешната ситуация е доста различна от събитията през 1994 г. „Тогава имаше трудности дори с водата. Това бяха истински бунтове, които започваха в някой двор и плъзваха из улиците. И впрочем не ставаше дума за оставката на Фидел Кастро. А хората успяха да издействат отстъпки – доларът бе легализиран, улеснено беше излизането от страната. Друг въпрос е, че освен за Русия, запазила безвизовия режим с Куба, човек няма и къде да замине. А билетът до Москва не е евтин“, посочва той. Отношенията с Русия най-вероятно ще останат добри. Жителите на Куба все още пазят топъл спомен за времето, когато Съветският съюз дейно подпомагаше страната им.
Експертът смята, че сега протестиращите не са застрашени от тежки присъди. Но в същото време отбеляза, че интересът към протестите в обществото като цяло не е много висок. „Съвсем неотдавна близо 400 служители от Министерството на културата протестираха край главната сграда на ведомството. Кубинците знаеха за това, но бурна реакция нямаше“, каза той.
Недоволството обаче се засилва, независимо че мнозина кубинци гледат с опасение на възможността за промени. На власт вече не са революционерите, а пред новите управници населението не се прекланя толкова, освен това хората започват да губят търпение заради битовите проблеми. Не се знае обаче кой би оглавил една протестна опозиция. Такава фигура може да се появи спонтанно.
„В причините за протестите се смесват няколко фактора, включително ембаргото, наложено от САЩ. Неефективен е самият социалистически модел, макар че е трудно да се посочат грешки на правителството, то прави дори пазарни реформи, за да привлече инвестиции. Трудности има, но не и в мащабите на Венецуела – в Куба човек може все пак да получи с купони минимален комплект храни. Но да пазаруваш без купони вече става реален проблем“, коментира Виктор Хейфец, директор на Центъра за ибероамерикански изследвания към Санктпетербургския държавен университет.
Той изтъкна пред „Независимая газета“, че подкрепата за кубинския президент има доста здрава основа, което впрочем предстои да се докаже. И е напълно възможно протестите да са били спонтанни, без никаква чуждестранна намеса. Но САЩ със сигурност ще положат усилия да извлекат някаква изгода от тях. Ситуацията в страната е трудна, но не и безнадеждна.
„Нивото на медицината в Куба е общопризнато, въпреки че, разбира се, не достигат лекарства. Колкото до туризма, той е в крайно тежко положение, но островът все пак посреща пътешественици. Иначе нямаше да се случи историята със 150-те руски туристи, поставени под карантина заради разликата в резултатите от Пи Си Ар тестовете им в Русия и в Куба“, посочва Хейфец.
Редица туристи от Русия обаче анулираха почивките си след инцидента. Но даже да се подобри ситуацията с коронавируса, това няма бързо да възстанови икономиката на Куба. Първо, ваксинацията изисква време. Второ, за собствено производство на ваксина са необходими мощности, а островът не разполага с голяма база за целта.
Данила Моисеев, „Независимая газета“, превод БТА