Нереализирането на енергийни проекти струва на Италия 2 млрд. евро годишно
Според изследване на италианската асоциация Agici-Finanza Impresa настоящата ситуация в Италия, където поради различни причини бива спирано реализирането на проекти и централи в енергийната сфера, ще струва 24 милиарда евро за периода 2008-2020.
Инертността и непрекъснатото създаване на препятствия в сферата на енергетикатасамо в периода 2005-2007 е означавало разходи за 7,2 милиарда евро.
В същото време реализирането на енергийни проекти е довело до облагодетелстване, което може да се измери с 11,8 милиарда евро за тези три години.
„Добре известно е, че Италия е световен шампион по издигането на пречки и по противопоставянето. Реализирането на нови проекти или инфраструктури е изключително трудно, а често – и дори невъзможно – заради постоянната и силна опозиция на Апенините, която създава социално напрежение, закъснения в развитието, загуба на конкурентоспособност и пари“.
Така твърди Енио Фано, който отговаря за сектора „Големи инфраструктурни проекти“ в енергийната група Енел.
Според него и в страни като Франция, Швейцария, Германия, Холандия и Австрия не липсва подобна опозиция, но благодарение на добре дефинирани административни процедури и на ангажирането и на местното население решенията биват намирани по-лесно.
Проучването на Agici-Finanza Impresa стига до извода, че само инертността в сферата на проектите от обществено значение би струвало на Италия 251 милиарда евро в повече за периода 2008-2020.
Това означава 4300 евро в повече на глава от населението, като в сметката влизат и новородените.
За едно четиричленно италианско семейство пък това означава прибавянето на допълнителна такса от 1440 евро на година за следващите 12 години.
Всички тези изчисления обаче взимат предвид само проектите в четири сфери – енергетика, пътища, линии за високоскоростни влакове и третиране на отпадъци.
В Италия производството на атомна енергия беше забранено преди 20 години, или след национален референдум, който последва трагедията в Чернобил.
На практика той сложи край на функционирането на четирите съществуващи атомни централи в Италия и забрани инвестициите в този сектор в страната.
Основните причини за противопоставянето, най-вече от страна на Зелените и на радикалната левица,са от социален и политически характер.
Те се опасяват от рискове от радиоактивно замърсяване както при производството, така и при депозирането на отпадъците от него.
В същото време Италия внася енергия, произведена в атомните централи на съседните Швейцария и Франция.
В Италия в момента цената на електричеството е една от най-високите в Европа. Многобройни експерти обясняват това именно с отказването на страната от производството на атомна енергия.