Ниските доходи – най-голямата пречка за България за приемане на еврото

От известно време България изразява силното си желание да се присъедини към Механизма на обменните курсове ІІ (ERM II) – стъпка към присъединяване към еврозоната, и отбелязва като изпълнени всички критерии на Европейския съюз за смяна на лева с общата валута. Министър-председателят Бойко Борисов дори спечели влиятелната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон по време на визитата си в Европа този месец, припомня Bloomberg.

Има обаче една уловка. Десетилетие след като стана страна членка на ЕС, България все още е най-бедната държава в съюза, като производството на глава на населението е под 50% от средното ниво в ЕС. И макар че това не е официално условие за продължаване напред с присъединяването към еврозоната, европейските представители все пак разглеждат разликата в благосъстоянието, когато оценяват жизнеспособността от приемането на нова икономика.

Някои по-бедни страни, например Гърция и Испания, изгубиха конкурентоспособността си, след като се присъединиха към еврозоната, и изпитаха трудности с възстановянето ѝ без собствени валути в началото на кризата през 2008 г. Източноевропейски страни, включително Полша и Чехия, които все още ползват своите злоти и крони, се справиха далеч по-добре след избухването на кризата.

„Ниските нива на доходите в България вероятно са ключова бариера“, казва Лиам Карсън, анализатор за развиващите се европейски страни в Capital Economics в Лондон. „Иначе икономиката предполага, че България е сравнително силен кандидат за присъединяване“.

Искайки по-силна роля при взимането на решения в ЕС, Борисов направи присъединяването към еврозоната приоритет и може да се възползва от подновения ентусиазъм за европейска интеграция след победата на Макрон във Франция. България изпълнява критериите за конвергенция на ЕС, като е на трето място в съюза по най-нисък дълг, има малък бюджетен дефицит, управляема инфлация и обвързана към еврото валута от вече две десетилетия. А чуждите резерви се оценяват на 26,7 млрд. долара.

Макар че все още изостава зад по-богатите страни, покупателната сила също нараства. Скокът от 5,1% на разходите на дребно през миналата година вероятно ще се повтори и тази година, прогнозира анализаторската компания GfK.

Настигането обаче може да отнеме известно време. Макар че повечето страни очакват да прекарат няколко години в „чакалнята“ на еврозоната, няма ограничение колко дълго може да останат там. След като Дания започна подготовката за присъединяване към единната валута през 1999 г., датчаните отхвърлиха идеята през следващата година, информира investor.bg. За правителството не е проблем, че оттогава насам страната си стои в ERM II.

“Вижте Дания“, казва Киприан Даскалу, главен икономист в ING Bank в Букурещ. „България може да остане по-дълго от обичайните две години“.

financebg.com