Няма избор в НОИ, а отказ от спестявания

Само допреди няколко дни беше немислимо пари от личните пенсионни сметки да бъдат трансферирани към НОИ по какъвто и да е начин. На управляващите им трябваше точноедна работна седмица да изменят законодателствотопо такъв начин, че да отворят подобна възможност. Това се казва в анализ на икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Обществото се подлъга по детайлите – еднократен ли ще е изборът, автоматично ли ще се прехвърлят парите от 2-рия стълб към НОИ, какви са недостатъците на процедурата по приемането им и прочие. Тези детайли, макар и да са важни, бледнеят пред голямата новина – вече е възможно пари от личните пенсионни сметки да потънат в НОИ. Всякакви дебати в идните месеци ще бъдат най-вероятно прах в очите – промените в закона бяха гласувани, президентът няма да наложи вето и поне от нормативна гледна точка темата е затворена.

Безспорно е, че макар тези текстове да променят структурата на пенсионния модел, мотивите очевидно са фискални. Държавата изпитва сериозни затруднения с бюджета и финансовият министър се ориентира към спестените пари в частните пенсионни фондове. Всеки лев, който пропътува разстоянието от частните фондове към НОИ, постига желания от него резултат – да се покрие дефицитът със спестените пари на хората. Без да влизаме в детайли около скандалната процедура по приемането на тези текстове и абсурдното поведение на някои политици и синдикати, нека видим защо този т. нар. „избор” е всъщност фалшив.

НОИ няма да спести парите – „изборът” да отидеш в НОИ на практика е отказ от лични спестявания. Отивайки в НОИ, не просто бъдещите ти пенсионни вноски, но и всички натрупани вече пари по партидата ти биват моментално похарчени. Това не е като избора между различните частни пенсионни фондове, където можеш да местиш личната си сметка от един в друг, а е закриване на личната сметка и похарчване на парите за покриване на текущи пенсионни плащания. НОИ не може и няма да спести парите. Да се твърди обратното от пленарната трибуна е лъжа. Именно заради това не можем да говорим и за конкуренция между НОИ и частните фондове, тъй като те изначално и функционално се различават.

Няма връщане назад от НОИ – веднъж „избрал” НОИ, ти губиш парите си и точка. Това не просто е записано в закона (както беше приет), но е и единственият възможен изход поради написаното по-горе, а именно, че НОИ няма да спести парите. Няма как да си върнеш парите в частен фонд при положение, че тях вече ги няма, защото са моментално похарчени. Абсурдно е да се твърди, чеще се намери подобен механизъми едва ли не цял живот ще можем да ги местим ту тук, ту там. Това би означавало не просто да се върне партидата, която си закрил и НОИ моментално е изхарчил, но и всички последващи вноски в НОИ да бъдат взети предвид и преведени в новата ти партида в частен фонд. При това без да се калкулира доходност за периода, защото такава няма – тоест по дефиниция, връщайки се от НОИ, ти отчиташ загуба под формата на пропусната доходност.

А уверението, че до последно можеш да си смяташ къде ще получиш по-голяма пенсия и съответно да си местиш парите и ден преди пенсиониране, е откровена глупост. Подобно връщане би означавало признаване на загуби, а държавата няма никакъв интерес от такова, така че можем да си представим колко честен ще е евентуалният ред за връщане.

Без спестяване пенсията ще е по-ниска – пенсионният ни модел е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб. Не бива да забравяме, че докато работим, това, което получаваме от НОИ, не е информация за спестени пари, доходност или нещо подобно, а едно празно обещание – в бъдеще ще намерим пари за твоята пенсия. Демографията и пазарът на труда съвсем не са в подкрепа на това обещание. В момента отказът от личната партида е на практика равносилно на дарение за солидарния стълб. Нещо повече, дори в приетите текстове се говори само за пренасочване на средства или „избор”, но не и за получаване на по-щедро обещание от НОИ.

Всичко изброено тук показва, че какъвто и механизъм да бъде приет за осъществяване на този „избор”, то той носи няколко неизбежни последствия – спестяването се губи, няма смислено връщане назад и в крайна сметка пенсията ще е по-ниска. Тази еднократност на избора – сега разписана в закона, но и смислово неизбежна, прави така, че държавата може постепенно да преследва и постига своята цел, а именно да прилапва спестявания, за да покрива дефицита в бюджета.

Безспорно има работници, които в по-голяма степен са зависими от политиците и синдикатите – държавни служители, работещи в държавни компании и общински предприятия, такива, които са покрити от колективно трудово договаряне и т. н. Техният „избор” трябва да бъде следен с особен интерес. Всички останали обаче също ще са обект на кампания как частните фондове лъжат, а в НОИ пенсията е сигурна. Тази кампания вече започна.

Коментарите, че ще се правят отстъпки от приетите текстове, не звучат много успокоително. Да, важно е дали новонавлизащите на пазара на труда ще отиват автоматично в НОИ (така се прие) или в частен фонд, но този детайл не променя общата картина. Първото смело нещо, което направи правителството, е да последва най-негативните примери в Европа от последните години и да посегне на личните пенсионни спестявания. С това си действие новите управници също заслужиха кредитен рейтинг „боклук”, казва икономистът.