Ограничават уловът на бяла мида в размножителния период
Ограничават и затягат мерките за запазване на богатството на Черно море. Като една от тези мерки е наложително в най-кратък срок трябва да бъдат определени зони за улов на бяла мида на база на наличните данни на научните институти и на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров на заседанието на Консултативния съвет по рибарство. Една от мерките за справяне с проблемите при добива на бялата мида в Черно море е да се забрани уловът по време на размножителния период.
Напоследък по морето много рибари изоставиха улова на риба и се насочиха именно към бялата мида. Този вид мида живее на сантиметри под дъното и за добива му районите с пясъчно дъно са подложени на истинско опостушение с тралове. Причината е, че цената на едро на деликатеса е невероятно висока – изкупува се за около 5 лева за килограм. При средно добър улов една лодка може да събере бели миди за повече от 1000 лева на ден. Мидите моментално се изнасят, основно за Италия. Там цената им е 30 евро за килограм.
На заседанието бяха набелязани и дългосрочни решения, които изискват намиране на подходящо финансиране за извършване на актуални научни изследвания на биомасата и разпределението й в българската акватория на Черно море. Министерство на земеделието и храните пое ангажимента и да изготви дългосрочна визия и стратегия за развитие на държавното предприятие „Рибни ресурси”. На следващо заседание научните институти ще представят обобщение на налични данни за оценка на състоянието на запаса от калкан в акваторията на Черно море. Ще бъде поканен и съветникът с ресор „Рибарство” в Постоянното представителство на България в ЕС по позицията на България за квотното разпределение.
МОСВ и научните институти ще организират среща със заинтересовани страни във връзка с опазването на популацията на китоподобните в Черно море. Ще продължи започната дискусия между МЗХ, МОСВ и Басейновите дирекции за прилагането на законовата база, регулираща аквакултурната дейност. Ще се създаде междуведомствена работна група с участието на бранша, която ще внесе предложения за промяна на нормативната уредба по регистрацията на животновъдните обекти и за определянето на технологичната схема за производство на аквакултура.
По време на заседанието бе представен новият изпълнителен директор на ИАРА – доц. д-р Галин Николов, който от днес встъпва в длъжност. Галин Николов има магистърска степен по специалността „Екология и опазване на околната среда” от Тракийския университет в град Стара Загора. Специализирал е „Рибовъдство, рибно стопанство и промишлен риболов”. Доц. Николов е преподавател в Катедра „Биология и аквакултура” към Тракийския университет по закона за аквакултурата и управлението на сладководната аквакултура и промишления риболов. Работи в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от 2009 г., като е заемал длъжностите експерт, инспектор, а от януари 2015 г. досега е заместник-директор.
Милен АТАНАСОВ