Отложиха Е-обществените поръчки за края на 2018 г.

Началото на единната национална онлайн платформа за обществени поръчки, която трябва да ограничи корупцията и бюрокрацията, се отлага за края на следващата година.

Тя трябваше да е готова до 1 юли тази година, като този срок беше записан в ресорния Закон за обществените поръчки. За проблема се разбра след сигнал на бизнеса, а казусът породи дискусии дали липсата на уеб системата няма да даде възможност всички търгове, обявени след юни, да бъдат атакувани като незаконосъобразни. 

Въпреки че Агенцията за обществени поръчки (АОП) отхвърли опасенията и увери, че такъв проблем няма да възникне, през този случай пролича липсата на отговорност към електронното управление. Всичко това се случва в контекста на новия приоритет на кабинета „Борисов 3“ за е-управление в различни сфери на държавата.

Въвеждането на единната платформа е важно – не само защото е наложено от европейското законодателство, но защото ще осигури прозрачност и проследимост на всеки етап от процедурите.

По закон от 1 юли министерства, други ведомства и общини трябва да използват единна национална електронна уеб базирана платформа, за да публикуват решенията, обявленията и поканите за участие в обществени поръчки. През нея пък кандидатите да могат да подават онлайн заявления за участие и оферти. Платформата обаче все още не е готова и дори не е избрана компанията, която ще я изработи, тъй като поръчката се обжалва няколко пъти. В момента вече тече търг за избор на изпълнители и са събрани оферти, комисията ги разглежда и предстои да ги оцени.

За проблема стана ясно публично, след като в. „Сега“ цитира опасенията на бизнеса, участвал в кръгла маса за електронните услуги, организирана от Американската търговска камара в България. Според тях, тъй като държавата не е осигурила възможност за електронно подаване на заявки за участие и на оферти, всяка фирма би имала основание да оспори всяка обществена поръчка още с обявяването й след 1 юли. Вестникът цитира експерти от АОП, които са участвали на форума и според които има съвсем реален риск процедурите, обявени след края на юни, да бъдат обжалвани като незаконосъобразни.

Агенцията е спокойна. От Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са „предприети действия за отразяване на необходимата промяна в Закона за обществените поръчки“, с които срокът за въвеждане на онлайн платформата да се удължи. Повече подробности около това какви са действията и кой ги е предприел няма, но от агенцията обясняват, че „с приемането на тези промени се очаква проблемът да бъде решен, включително като се обхванат заварените случаи“.

Агенцията посочва, че новата дата е съобразена с европейското законодателство. Проблемът обаче е, че съобщението на сайта на АОП няма силата на закон и съответно, докато не бъде променен ЗОП, ще има правен вакуум. „Промяната в срока не може да е причина за подаване на жалби срещу обществените поръчки и оспорване на тяхната законосъобразност, още по-малко да доведе до прекратяването им“, твърдят от агенцията. Пред Bloomberg TV юристът проф. д-р Иван Тодоров обясни, че агенцията не може да промени закона със съобщение на сайта си и в момента обществените поръчки са в негово нарушение, но това не значи, че ще бъдат отменени. Според юрист, с когото „Капитал“ разговаря, жалби в КЗК трудно биха били уважени. Причината е, че те се подават срещу възложителите, а самите те не са виновни за липсата на онлайн платформа и нямат техническа възможност да спазят закона, информира capital.bg.

Остава обаче въпросът защо всичко това не е предвидено и не са взети мерки навреме ресорният закон да се „ремонтира“ и да не възниква подобен казус.

financebg.com