От Монтана за IKEA

Дузина са българските фирми, чиито продукти могат да се намерят в магазините на IKEA. В списъка с партньори на шведската верига влизат най-различни доставчици – от предприятия за мебели и компоненти за тях до производители на дървени играчки и текстилни изделия. В България обаче се намира и основният доставчик на оборудване за самите магазини на IKEA. Става дума за завод „Балкан“ в Монтана, който произвежда стелажи и рафтове за обектите на веригата по целия свят. Съвместната работа продължава вече 17 години и ако се съди по плановете за ново оборудване и модернизация на предприятието, сътрудничеството ще продължи да се разраства.

Взискателен клиент

IKEA всъщност е основният клиент на „Балкан“. За шведската верига компанията започва да работи скоро след приватизацията й през 1997 г., когато се ориентира основно върху производство на оборудване за магазини, както и на велосипедни стойки за автомобили за холандски клиент. Контактът с шведската верига всъщност е установен благодарение на холандската компания. Тогава от IKEA са посетили България, разгледали са завода и са започнали да правят дребни поръчки, за да видят как работи предприятието и какво е качеството. Постепенно поръчките са се разраснали и „Балкан“ се е наложила като основен партньор на веригата, разказва главният счетоводител Теодора Илиева.

По думите й не е лесно да се спечели клиент като IKEA. Освен изискваните сертификати по ISO компанията има и задължителния сертификат на шведската верига Iway, който задава стандартите за работните условия и влиянието върху околната среда на предприятията, които работят за нея. IKEA контролира прилагането на тези стандарти, като всяка година прави инспекции за подновяване на сертификата. „Имат много строги изисквания относно работниците и работната среда. Политиката им е социална, работниците трябва да са защитени и да им е подсигурено всичко, за да може да се извършва производственият процес“, разказва Илиева. Например, освен че в предприятията не могат да работят деца под 18 години, шведската верига абсолютно забранява и наемането на затворници, защото това се смята за експлоатация. По думите на Илиева преди време е имало такъв казус във връзка с програмите за наемане на затворници на лек режим в различни предприятия в страната.

Световен пазар

Сега на практика цялата продукция на компанията е за износ и само незначителна част от приходите идват от вътрешния пазар. Износът се дължи главно на IKEA, за която се произвеждат 98% от продукцията. В момента „Балкан“ е един от основните доставчици на оборудване за магазините на IKEA и благодарение на това компанията практически изнася по целия свят. „Единствено в Азия веригата работи с още един-два завода, които се грижат за магазините в азиатските страни, но ние вече започнахме и за тях да изнасяме“, разказва Илиева. Така почти цялата продукция на българския завод отива не само в Европа, но също в САЩ и Австралия, а вече доставя дори и за магазините на IKEA в Китай и Япония. С продуктите на „Балкан“ (различни рафтове, стелажи и т.н.) е оборудван също магазинът в София и центърът за поръчки във Варна.

Останалите 2% от продукцията на завода отиват във Франция, а незначителна част от приходите се дължат на продажби на вътрешния пазар. „Българските фирми не ги смятам, тъй като за тях изпълняваме различни дребни поръчки“, уточнява Илиева.

Важно е оборудването

Откакто става частно, предприятието постоянно разширява капацитета си, купува нови машини и модернизира сградите си. До голяма степен вероятно това се дължи и на основния клиент, който има стриктни изисквания не само за качеството, но и за условията на работа в предприятията, с които си партнира.

„Заводът ни е оборудван с разнообразни машини, наскоро включихме и машина за лазерно рязане, миналата година обновихме голяма част от оборудването“, казва Илиева и добавя, че това е свързано с увеличаването на производството и разрастването на бизнеса. Досега компанията два пъти е печелила финансиране по европейски програми – с проект за 500 хил. лв. по „Конкурентоспособност“, както и за закупуване на предпазни средства за работниците. През миналата година модернизацията е направена със собствени средства, а инвестицията е била 1.5 млн. лв.

По новата програма

Дори и в момента компанията е в процес на подписване на договор за финансиране по новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Фабриката е класирана на пето място в категорията „Средни предприятия“ с проект за повишаване на производствения капацитет. Проектът е на стойност близо 850 хил. лв., от които 60% ще бъдат безвъзмездна финансова помощ. Самият договор се очаква да бъде подписан следващата седмица, а дейностите по него трябва да приключат в рамките на една година. По думите на Илиева компанията има готовност и вероятно ще успее да го изпълни и по-бързо.

Със средствата ще бъдат закупени допълнителни машини, които ще подобрят производителността на предприятието. Сред новото оборудване е и пещ за изгаряне на боя, която ще намали брака на продукция и ще спести ресурси. „Ако даден стелаж е ударен или е нарушено качеството му при пренасяне, вместо да се бракува цялото изделие, боята му ще се изгаря в пещта, без да се нарушава конструкцията и целостта му, и след това просто ще бъде боядисвано наново“, обяснява Илиева. По думите й инсталацията представлява система с пречистващи филтри и контрол на емисиите и е щадяща за околната среда.

Вероятно заради изискванията на основния клиент по отношение на работните условия и социалните придобивки за работниците в „Балкан“ не се оплакват от текучество. „Дори когато поръчките намалеят и трябва да съкратим хора, е много трудно, защото персоналът е подбран, квалифициран и от години работи и се специализира“, казва Илиева. Винаги обаче когато работата се увеличи, тези хора се наемат отново. Макар че работниците задължително идват с необходимите документи за квалификация, всички те в процеса на работа преминават през допълнително обучение, придобиват знания и способности и затова целта на компанията е да не ги губи.

„Балкан“ е сред малкото фирми в страната, които не се оплакват от бюрокрация и тромави процедури. „След като е приет, законът трябва да се спазва. Разбира се, не всичко винаги става от първия път, но това е нормална част от бизнеса“, казва Илиева.