Официално: ЕС иска още пари за Гърция

По думите на високпоставен  представител международните инспектори са установили, че остава разлика от около 15 милиарда евро между дълговото облекчение, осигурено от банките и други частни инвеститори, и втория спасителен пакет от 130 милиарда евро. Според представителя, пожелал анонимност, тази дупка би могла да бъде запълнена с още спасителни заеми от еврозоната или от централни банки в зоната, или пък от държавни банки като френската Кес де депо (Caisse de Depots), отчитащи загуби по притежаваните от тях гръцки облигации. Гръцките облигации, които Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки държат, се оценяват на 50 до 55 млрд. евро, посочва АП. В Гърция се очаква днес да бъде сключено споразумение с международните кредитори за заем в размер на 130 милиарда евро за излизане на кризата. Лидерите на трите партии, участващи в коалиционното правителство на Гърция, са призвани да вземат решение за сключване на споразумението с международните кредитори. Кредиторите имат забележки към изпълнението на споразумението и настояват за икономии от още 4.5 млрд. евро. Същевременно в Гърция расте съпротивата срещу мелките за икономии, които убиват растежа. Според Международния валутен фонд (МВФ) гръцката икономика е спаднала с 6 % през 2011 година и се очаква да изгуби още 5 % тази година. От началото на кризата дългът, вместо да намалее, се е увеличил с 20 процента. „Ако намалите заплатите, приходите, пенсиите, ако съкратите всичко, търсенето и потреблението ще намалеят бързо. Всички тези мерки са част от порочен кръг”, заяви гръцкият министър на регионалното развитие Михалис Хрисохоидис, цитиран от „Вашингтон пост“, на който се позова „Фокус“. „Намаляването на заплатите не помага на търсенето, не помага на икономическия ръст. Ако искате да станете България, не се нуждаете от „тройката” – ЕС, ЕЦБ и МВФ. Много е лесно. Обявявате фалит и с вас е свършено”, посочва Хрисохоидис.

Финанси