Още три години бюджетен дефицит в България

Неамбициозно свиване на бюджетния дефицит и консервативна политика залага средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., публикувана за обсъждане на сайта на финансовото министерство. От прогнозите на ведомството става ясно, че до 2018 г. включително правителството ще харчи повече, отколкото има, и дефицитите в бюджета ще продължат поне още 3 години. Според заложените разчети минусът в бюджета ще се свива, но прекалено бавно – с по около 0.5% на година. Така от 3.7% бюджетен дефицит в края на 2014 г. се очаква той да падне до 1.5% едва в края на 2018 г., пише „Сега“.

Експертите от ведомството са изчислили, че има сериозни рискове, които могат да повлияят на изпълнението на прогнозата. Като най-голяма опасност от МФ оценяват продължаващото забавяне на европейския растеж и дефлация. Въздействието върху бюджета на подобен сценарий би било огромно и би довело до нисък растеж, безработица, по-малко инвестиции, по-ниски приходи от очакваното и по-високи разходи за изплащане на помощи. Риск крие и задържането на ниските цени на петрола на международните пазари. Това може да доведе до по-ниски данъчни приходи в бюджета. От министерството обаче смятат, че със заложените консервативни очаквания за приходите тези рискове са неутрализирани.

Занижените прогнози за намаление на дефицита идват на фона на оценка за по-бърз растеж на икономиката от очаквания. Министерството на финансите вече очаква икономическият растеж през 2015 г. да бъде 1.4%, а не първоначалните 0.8%. Прогнозата е изненадваща, защото само преди дни Международният валутен фонд влоши прогнозата си за страната ни, като предрече ръст от 1.2% при първоначални очаквани 2%.

За 2016 г. очакванията на правителството са за ръст от 1.7%, за 2017 г. – до 2.3%, а за 2018 г. – забавяне на ръста до 2.1%. Според разчетите на ведомството дефлацията ще се забави до 0.6% през 2015 г., което ще бъде и един от двигателите на ръста на икономиката. Основна причина за ръста обаче ще има раздвижването на пазара на труда. Понижението на безработицата заедно с очаквания ръст на потреблението ще компенсират намалението на населението в трудоспособна възраст, смятат от финансовото министерство.