Парите в Сребърния фонд не носят доходност

Парите в Сребърния фонд към края на март са 2,332 млрд. лв., показват данните на Министерството на финансите. Според справката през последните две години във фонда няма приходи от лихви. Експерти коментират, че за да се гарантира сигурността на пенсионната ни система, за каквото беше създаден Сребърният фонд през 2006-та година, би трябвало да се промени законът и фондът вече да не бъде част от фискалния резерв, както е сега.

Пари в Сребърния фонд има. Финансовите потоци към него обаче осезаемо изтъняват – вече почти не влизат средства от приватизация и концесии, а предимно от държавния бюджет. A натрупаните над 2 млрд. лв. не се инвестират заради законовите ограничения. Откакто е създаден Сребърният фонд, изчисляват експерти, само 41 милиона лева са дошли от управлението на парите в него. От лихви за последните две години няма и стотинка, защото фондът се пази в седмични депозити в БНБ.

“Няма по-нерискова инвестиция от тази, само че ако погледнем натрупаната инфлация – неуправлявайки парите, ние ги намаляваме, инфлацията ги изяжда”, коментира Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика.

Замисълът на фонда е в годините между 2018-та и 2030-та, когато пенсионерите станат повече, а работещите – по-малко, той да помогне. Но не с увеличение на пенсиите, а през бюджета на НОИ – за цялостна пенсионна реформа. Ако обаче политиката към фонда не се промени, рискуваме парите от него да стигнат на НОИ само за 3 месеца, предупреждават експертите.

Дали парите от Сребърния фонд да се инвестират по-рисково, за да се съберат повече, е спор с история. От сегашния финансов министър Петър Чобанов чухме кратко обяснение, че политиката към Сребърния фонд продължава да е консервативна. Т.е. както и досега – да не се инвестира рисково. В момента фондът е част от фискалния резерв. Ако се извади от него, резервът ще падне под законовия минимум.

“Страхувам се, че докато не се натрупат значими средства във фискалния резерв, които да позволят неговото използване, по-скоро тези пари от Сребърния фонд са на хартия, от гледна точка на пенсионната система”, посочи Даниела Петкова, изп. директор на пенсионен фонд.

“Това, че е във фискалния резерв не пречи да се търси по-агресивна политика за управление – разумна, но по-агресивна от днешната”, смятаИван Нейков.

Експертите предлагат широко обсъждане на нова политика на управление на Сребърния фонд. В противен случай, цената щели да платят бъдещите пенсионери, с ниските си пенсии.

Анализаторите дават за най-добър пример Сребърния фонд на Норвегия, натрупал 800 милиарда долара. Очакванията на специалистите: или когато кризата се забрави, Сребърният фонд да излезе от фискалния резерв, или да се намери начин парите във фонда да стават повече, без да се се инвестира твърде рисково.