Пол Кругман: Идеология и инвестиции
Америка беше страна, която градеше за бъдещето. Понякога правителството градеше директно – държавни проекти от канала Ери до Междущатската магистрална система бяха гръбнакът за икономически растеж.
Понякога то предоставяше стимули на частния сектор като субсидии за земя за стимулиране на строежа на жп линии. И в двата случая имаше широка подкрепа за харчене, което ще ни направи по-богати. Но днес ние просто няма да инвестираме, дори когато необходимостта е явна и моментът не може да е по-подходящ.
Това пише в статията си за в. „Ню Йорк Таймс“ професор Пол Кругман, нобелов лауреат по икономика, цитиран от БГНЕС.
И не ми казвайте, че проблемът е „политическа дисфункция“ или други двусмислени фрази, размиващи вината. Нашата неспособност да инвестираме не е отражение на нещо нередно с „Вашингтон“, тя отразява разрушителната идеология, завладяла Републиканската партия.
Малко история – изминаха над седем години, откакто балонът на недвижимите имоти се спука и оттогава Америка беше залята от спестявания без никакъв изход. Заемите за купуване на жилища леко се възстановиха, но остават малко. Корпорациите извличат огромни печалби, но се колебаят да инвестират заради слабото търсене на потребителите, така че трупат пари или изкупуват собствените си запаси. Банките държат близо 2,7 трилиона долара в резерви с излишък, пари които могат да раздават като кредити, но вместо това остават неподвижни.
И несъответствието между спестяванията и желанието за инвестиране поддържа икономиката в депресия. Спомнете си – вашето харчене е моят доход и моето харчене е вашият доход, така че ако някой опита да харчи по-малко, в същото време доходите на някой друг намаляват.
Има явен политически отговор на това положение – държавни инвестиции. Имаме огромна необходимост от инфраструктура, особено за вода и транспорт, и федералните власти могат да вземат изключително евтини кредити. Впрочем лихвените проценти по защитените от инфлация ценни книжа бяха негативни през повечето време, в момента те са само 0,4%. Така че заемането на пари за строеж на пътища, ремонт на канализация и други изглежда доста умно. Но в действителност се случва точно обратното. След кратко повишаване след влизането в сила на програмата на Обама за стимулиране на икономиката, държавните разходи за строеж намаляха. Защо?
Голяма част от спада на държавните инвестиции отразява фискалните проблеми на държавата и на местните власти, които поемат голяма част от държавните инвестиции. Тези власти по закон трябва да балансират бюджетите си, но приходите им намаляха, а някои разходи се увеличиха в депресираната икономика. Поради това те отмениха или отложиха голяма част от строежите, за да пестят пари.
Но това не трябваше да става. Федералните власти лесно можеха да предоставят помощ на щатите, за да им помогнат да харчат, впрочем законопроектът за програмата за стимулиране включваше такава помощ, която беше една от основните причини за краткото повишаване на държавните инвестиции. Но след като Републиканската партия пое контрол върху Камарата на представителите, всички шансове за повече пари за инфраструктура се изпариха. Понякога републиканците говорят, че искат да харчат повече, но те блокираха всяка инициатива на администрацията на Обама.