През 2008-а можехме да станем двойно по-богати

или 10-те наложителни реформи, които не бяха направени

този текст искам да ви убедя, че ако бяха извършени 10 реформи, през 2008 г. всяко българско домакинство можеше да е два пъти по-богато отколкото е било през 2007 г. Не говоря за дълго чакане, преди да се усети ефектът – става въпрос за неща, които можеха да се случат в рамките на годината и да дадат ефект веднага.

1. Топлофикация

През 2008-а правителството наля 240 милиона лева в софийската топлофикация, защото тя не е ефективна, не си събира вземанията, дестимулира редовните платци и трупа неплатени доставки на газ. В същото време топлофикациите в Пловдив и Варна, които са собственост на чуждестранни стратегически инвеститори, подобряват събираемостта на вземанията си и си плащат навреме за използваната газ.

Ако топлофикацията беше приватизирана, в бюджета можеха да влязат към 500 милиона лева. Отделно, нямаше да се налага да се наливат 240 милиона под формата на субсидии. С две думи, над 700 милиона лева печалба за данъкоплатеца.

2. „Кремиковци“

Ако в България имаше нормални (и бързи) процедури по фалит, още в средата на 2008 г. „Кремиковци“ щеше да има нов собственик (по онова време имаше много кандидати, още нямаше криза). С получените пари синдикът щеше да плати на кредиторите на комбината, включително на държавата. По този начин в бюджета щяха да влязат поне 300-400 милиона лева. Новият инвеститор щеше да вложи поне неколкостотин милиона лева в съживяване на производството или замяната му с друго производство (всякакви производства и дейности могат да се развиват там). Щеше да открие работни места.

3. БДЖ

Железниците получават годишно около 350 милиона лева субсидии. Отделно, те са освободени от плащане на акцизи, а и не са много редовни платци на електричество, данъци и други подобни. Вероятно общото подпомагане на тази държавна компания възлиза на 500 милиона лева годишно. Ако компанията стане ефективна (чрез смяна на управлението, приватизация, либерализация), тя може да се самоиздържа, без да има нужда от субсидии. Дори ще внася пари в бюджета.

4. АЕЦ „Белене“

Проектът за АЕЦ „Белене“ получи от държавата 300 милиона лева плюс 1.2 милиарда лева субсидия. Защото държавата иска това да е държавен проект. В много страни по света атомните централи са частни. Например за АЕЦ „Белене“ имаше две компании, които искаха да станат акционери с по 49% дял. И при това предлагаха да платят на държавата почти 1 милиард евро, а отделно да осигурят и финансиране за проекта. Ако държавата беше продала проекта АЕЦ „Белене“, нямаше да дава субсидии и държавни гаранции за този проект, а обратното – щеше да получи веднага 1 милиард евро.

5. Насърчителна банка

Последната държавна банка получи 500 милиона лева финансиране от държавния бюджет през 2008 г. Вместо това, ако банката беше по-активна, можеше да си осигури финансиране от международни институции (Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и други подобни). Вместо да взема пари от държавата, банката можеше да получи тези пари – или дори повече – от чужбина и да ги вкара в страната. От което всички щяха да спечелят, а данъкоплатците да спестят много пари.

6. Харчене на излишъка

Отделно от всичко, споменато по-горе, правителството похарчи над 2 милиарда лева допълнително от излишъка в бюджета. Повечето от тези пари можеше да не ги харчи, трудно ще видим някакъв много позитивен ефект от тях. Поне досега не сме видели големи ползи от ударното харчене в края на годината. А от доста години подобни неща се случват.

7. Панаир

Пловдивският панаир вече е частен, въпреки че според закона е забранена приватизацията му. В бюджета на държавата не е влязла нито стотинка. Ето как забраните за приватизация не водят до нищо полезно. Трябваше да се направи точно обратното – да се обяви международен търг, да се привлекат първокласни инвеститори и панаирът да се продаде за стотици милиони евро. Тогава той пак щеше да е частен, но и в бюджета щяха да влязат огромни средства.

8. Заменки

Според изчисления на екологични организации държавата е загубила между 6 и 8 милиарда лева от заменки на гори. Ако държавата беше продала горите на търг, тези пари щяха да влязат директно в държавния бюджет. Може би еколозите са преувеличили малко сумата, затова за всеки случай ще приемем по-консервативна оценка на загубите – да кажем 4 милиарда лева.

9. Еврофондове

Ако нашата администрация и съдебна система си бяха свършили работа, ЕС нямаше да спре еврофондовете. С тях можеха да се кофинансират някои смислени неща, от което държавният бюджет да спести пари.

10. Корупция в обществените поръчки

Според анализи на Центъра за изследване на демокрацията България губи поне по 1 милиард лева годишно заради корупция и неефективно разпределение на обществените поръчки. Ако се въведе конкурентна система за провеждане на тези търгове, с по-малко пари от бюджета ще могат да се строят повече инфраструктурни обекти. Чиста печалба за данъкоплатеца.

Георги Ангелов