Разгромът на българската икономика – I част

Какво ни донесе реставрацията на капитализма в България

Предизвикано предисловие

Ще започна с кратко встъпление, предизвикано от последните събития.

Някои хора са склонни да забравят историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята. Преди няколко дни празнувахме 9 Май. Тази дата е оставила незаличими следи в световната и в европейската история като Ден на Победата на антифашистката коалиция над нацистка Германия, при решаващата роля на Съветския съюз.

Това обаче не се харесва на някои десни политици по света, в Европа и у нас. През 2008 г. Европейският парламент реши тази дата да се обяви като официален празник – Ден на Европа. Сега те говорят само за Ден на Европа, с което принизяват, омаловажават и дори подменят Деня на Победата. Защото всяко споменаване за победата напомня за изключителния героизъм, нечовешки страдания и огромни жертви на Съветския съюз за пречупването на гръбнака на кафявата чума.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява ролята на различните участници в антифашистката коалиция. С материални и човешки ресурси срещу Съветския съюз воюваше цяла Европа, окупирана тогава от Германия. През годините на войната Германия воюваше срещу Съветския съюз с около 180-200 дивизии, а на всички други фронтове – с около 20-40 дивизии. По сведения на западни изследователи на войната, от двете воюващи страни на Западния фронт е участвала жива сила, възлизаща на 16 500 000 човекомесеца, а на Източния фронт – 406 000 000 човекомесеца, т.е. 25 пъти повече. От всички военни загуби на Германия около 95% са на Източния фронт.

Съдбата на Европа се решаваше на Източния фронт. При евентуална загуба на Съветския съюз фашистка Германия щеше да овладее цяла Европа от Португалия до Урал за много десетилетия напред. И нямаше да има на света сила, която да оспори доминацията на тази Германия. Без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дори Европа нямаше да е същата. При друг резултат от войната едва ли щеше да ги има и европейските политици, които на 9 май 2015 г. бойкотираха празника в Москва. Добре би било ако те можеха да размислят над това! Ако имаха съвест, морал и достоинство!

Фашизмът беше победен преди 70 години и хората се надяваха, че е завинаги. Биологични и идеологически наследници на хитлерофашизма обаче отново се надигат и търсят реванш. В името на този реванш са се заели с пренаписване и грубо преиначаване на историята на Втората световна война. Целят да изтрият от паметта на младите поколения истината за Деня на Победата.

Винаги съм бил за приятелски отношения на България с Русия. На 8 февруари 2015 г. публикувах в Поглед.Инфо статията В Европа, но никога срещу Русия. И винаги съм вярвал в Русия и в руския народ. След като видях военния парад в Москва на 9 май тази година и особено изумителния със своето величие парад на Безсмъртния полк, в който са участвали по своя инициатива около 19 милиона души в цяла Русия, вярвам още повече в непобедимостта на този народ и тази държава. И добре че ги има!

Производственият потенциал на България преди 25 години и сега

Десните политици и икономисти се занимават с подобно преиначаване на процесите след войната и в България.

Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода на реставрацията 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.

Тези резултати хвърлиха в ужас десните политици и икономисти. Те отново упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече. Те обясняваха неприятните за тях резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега страдат от носталгия по миналото.

В този десен хор от клевети може би има частица истина относно забравата. Някои неща наистина са забравени. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 25 години и сега. Характеризират разгрома на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Затова реших да напомня числата и фактите само по едно от многото деструктивни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Всички данни на които се позовавам са от официални източници. Под всяка таблица е посочен източникът. За да избегна условностите от сравняването на разновременни стойностни величини, влиянието на невинаги реални цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са по-меродавни (виж таблица 1.)

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години

1988 г.

2012 г.

Електроенергия – млн. квч.

45133

47329

Цимент – млн. т.

5,4

1,8

Прокат от черни метали – хил. т.

3322

832

Металообработващи машини – бр.

17441

1935

Електрокари – бр.

47400

183

Мотокари – бр.

35100

217

Електрически двигатели – бр.

1890700

619

Автоматични телефонни централи – хил линии

436

х

Цветни телевизори – хил. бр.

124,3

х

Домашни хладилници – бр.

111000

х

Автоматични домашни перални – хил. бр.

57,3

х

Азотни торове – 100% азот –хил.т.

1134,7

315

Калцинирана сода (база 98%) – хил. т.

1100

х

Карбамид (100% азот) – хил. т.

368,1

х

Обувки-кожени – млн. чифта

25,8

11,6

Памучни платове – млн. кв. м.

361,7

7,7

Вълнени платове – млн. м.

45,0

2,4

Месо – хил. т.

565,6

154,9

Мляко – млн. л.

2509

69,9

Зеленчукови консерви – хил. т.

344

67,5

Плодови консерви – хил. т.

242,8

59,1

Растителни масла – хил. т.

171,6

95,9

Домати – хил. т.

809

119,1

Сирене – хил. т.

112,6

45,2

Захар – хил. т.

361

97

Ябълки – хил. т.

314

..

Грозде – хил. т.

929

..

Говеда – хил. бр.

в т. ч. Крави – хил. бр.

1615

646

526,1

317,3

Овце –хил. бр.

8593

1361,5

Разходи за научни изследвания – % от БВП

3,2

0,4

Изследователи – бр.

31412

21677

Раждаемост – на 1000 души от населението – %

13,0

9,5

Смъртност – на 1000 души от населението – %

11,9

14,4

Детски градини – бр.

4666

2051

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2014 г.

Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2012 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Ако съдя по тенденцията през изминалите години и от преките ми наблюдения, картината през 2014 е още по-неблагоприятна, но официалните данни ще се появят след една година. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки – че няма данни. По някои от тези позиции с две точки дори и да има малко производство, то е символично и може би поради това не е отбелязано в Статистическия годишник.

Дори бегъл поглед върху таблицата дава основание за следните изводи:

България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След това, с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.
Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства.
Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и контрол не е осъществяван. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са известни наказателни мерки на държавата срещу нарушителите.
Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.
Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщава за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения.
Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно българско земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изколват се масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.
Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи бандити, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.

Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица сега е около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България са в порядъка на много десетки, а може би и на няколко стотин милиарда щатски долара през изминалите 25 години. Те ще се чувстват още много дълго. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН