Разширяване на еврозоната замисля ЕК
Разширяване на икономическото пространство на еврозоната е на дневен ред и Европейската комисия се готви да представи предложения за задълбочаване на икономическия и паричен съюз. Европейската комисия се стреми да направи приемането на еврото по-привлекателно за членките на Европейския съюз, които са извън валутното обединение, съобщи миналата седмица еврокомисарят за икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, цитиран от Ройтерс.
Предложенията ще бъдат в проект за бъдещето на еврозоната, който е част от по-широк план, иницииран от Европейската комисия във връзка с това как да бъде реформиран съюзът след Брекзита и на фона на скока в евроскептичните нагласи.
„Ще се опитаме да изготвим рамка, която е достатъчно привлекателна, която е както както казват във филмите, оферта, на която не можете да устоите“, каза Московиси пред журналисти, попитали го за детайли по неговите предложения за „довършване на Икономическия и паричен съюз до 2025 година“.
Страните от ЕС, с изключение на Великобритания и Дания, са задължени да въведат еврото, но няма краен срок за това, припомня Ройтерс. Общественото мнение в държавите извън еврозоната често е срещу присъединяването към единната валута.
В Полша 57 процента от анкетираните са против еврото, сочат данни от Евробарометър, публикувани през декември. Противопоставянето е силно и във Великобритания, Чехия, Швеция, Дания и България, докато унгарците, хърватите и румънците в по-голямата с част са благоразположени към валутния съюз, отбеляза Ройтерс. Московиси, който говори на форум на европейския бизнес в Брюксел (European Business Summit), предупреди за „бунт“ в еврозоната заради икономическите различия между юга и севера, които Еврокомисията иска да изглади.
Полша ще започне да дебатира дали да се присъедини към еврозоната, едва когато блокът стане стабилна и прозрачна единица. Това заяви, също миналата седмица, на форум, посветен на инвестициите в Централна и Източна Европа, полският заместник-министър на външните работи Конрад Шимански, отговарящ за европейските въпроси. Чешкият премиер Бохуслав Соботка обаче каза, че страната му трябва да определи дата за приемане на еврото и има „амбицията да принадлежи към най-развитите европейски държави“. На същия форум Кшищоф Шчерски, старши съветник на полския президент Анджей Дуда, коментира, че ако за да бъдеш в групата с най-бърза скорост в Европа се изисква едновременно членуване в шенгенското пространство, еврозоната и участие в разговорите за нова политика на сигурността в блока, то само Словакия и Словения биха изпълнявали всички критерии. Според него Румъния, България, Хърватия, Полша, Чехия и Унгария, както и балтийските страни, по различни причини, биха останали отвън. Коментарите на Шчерски се прибавят към безпокойството, изразявано на изток в ЕС, във връзка с идеята за „Европа на скорости“, която печели все по-голяма подкрепа в Германия, Франция и други страни членки, откакто Великобритания реши да напусне блока.
Милен АТАНАСОВ