Ресторантите ще бъдат глобявани от 1 февруари, ако не посочват алергените
От 1 февруари инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще започнат да глобяват заведенията за хранене, които не посочват на видно място има ли алергени в предлаганите от тях храни, съобщи шефът на агенцията проф. Пламен Моллов. Вчера той представи резултати от направените проверки около отминалите празници.
Изискването за обозначаване на алергените е от 13 декември м.г., когато влезе в сила новият европейски регламент за етикетиране на храните. Още оттогава от БАБХ имат право да налагат санкции, но по искане на земеделското министерство и на браншови организации бе прието да има буферен период, докато търговците свикнат. „До края на януари ще направим анализ, за да видим процента на тези, които прилагат новите разпоредби и дали те имат обективни затруднения. Ако голяма част не изпълняват регламента, значи нещо с разгласата не е както трябва“, коментира проф. Моллов.
За пореден път той обясни, че в българското законодателство все още няма разпоредби за санкции, когато не се спазват европейските правила. Затова агенцията ще налага глоби по закона за храните, според който за неправилно етикетиране санкцията е от 250 до 1000 лв. За едноличните търговци глобите са между 500 и 3000 лв. Според проф. Моллов наказанията не са достатъчно строги и трябва да станат „по-респектиращи“. По думите му трябва да се въведат две нива на глоби. При първото може да се запази сегашният размер, но второто трябва да е стопиращо, т.е да залага поне 2-3 пъти по-висока санкция. При това в момента се санкционират фирмите, а не физическите лица. Така дори даден обект да бъде затворен, собственикът му може да регистрира нова фирма и да продължи да нарушава закона, каза Пламен Моллов.
13 111 килограма храни са бракувани около празниците, показват резултатите от над 17 000 проверки на БАБХ между 1 декември 2014 г. и 5 януари т.г. Най-често става дума за млечни и месни продукти с изтекъл срок на годност. Лоша хигиена, липса на проследимост къде и кога са произведени продуктите, неясни суровини и сбъркани документи също са сред масово срещаните нарушения. Почти навсякъде липсват и системи за самоконтрол. В Пазарджишко са открити близо 10 тона моркови със завишено съдържание на пестициди, които веднага са били бракувани.
300 сигнала са получени в агенцията през последния месец по интернет от бдителни граждани. Близо 80% от жалбите са за грешки в етикетите и изтекъл срок на годност на продуктите, а към 20% – за наличие на чужд предмет в храната. „Става дума за ножчета, пирони, буболечки, камъчета – каквото се сетите“, коментира проф. Моллов.
От БАБХ са започнали специални проверки на биохраните у нас заради писмо на ЕК от декември м.г. за зачестили случаи на измами в целия ЕС. „Обикновени храни се преопаковат като биохрани. Явно това е сериозен бизнес, който е съизмерим с трафика на наркотици“, коментира шефът на БАБХ. По думите му този вид проверки отнемат повече време, защото освен биопродуктите се налага да се провери и сертифициращата организация, която по принцип трябва да контролира този тип стоки.
ГМО
След 4-годишни спорове вчера Европейският парламент прие ново законодателство, според което от март тази година държавите в ЕС могат да ограничат или да забранят отглеждането на ГМО на тяхна територия, независимо дали това е позволено на европейско ниво. Отделните страни ще могат да се придържат към провежданата от тях екополитика с аргументи, различни от тези на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA). ГМО културите ще могат да бъдат забранявани и на база на териториално-селищно устройство и социално-икономическо въздействие, избягване на нежелано присъствие на ГМО в други земеделски продукти и стопанства. Забраните биха могли да включват и групи от ГМО, дефинирани по култура или характерен признак. Преди това да стане, ГМО компаниите трябва да дадат съгласие за ограничения на разрешителните си за продажба. Ако те откажат, страните могат да наложат забраната едностранно. В момента единствената разрешена ГМО култура в ЕС е царевицата MON810.