Рояк от лобисти се опитва да въздейства на финансовата реформа

Стивън Лабатън
New York Times

Лобисти, представляващи огромен брой сектори, се стекоха към заседание на ключова комисия в Конгреса, която тази сряда започна работа по законодателната рамка за реформиране на американската регулаторна система.
В лобистки сезон, който вече кипи от активност покрай битките в здравеопазването, фирмите следят отблизo дебата за промените, които Вашингтон планира в отговор на кризата. Индустрията за финансови услуги изразходва над $220 млн. за лобиране през 2009 г., голяма част в подготовка именно за започналата тази седмица работа в Конгреса. Както при повечето важни законодателни усилия във финансите, така и сега конгресмените чуха порой оплаквания от малките търговски банки и големите играчи на Уолстрийт, от застрахователи, компании за кредитни карти, кредитни съюзи, взаимни и хедж фондове.
На практика всяка компания е потенциален обект на комплексния пакет от закони, предложен от президентската администрация, така че този път учудващо широкият спектър от лобисти, прииждащи към Конгреса, включва още адвокати на авиолинии, съдържатели на заложни къщи, строителни предприемачи, фермери, търговци на коли, производители, търговци на дребно и енергийни и телефонни компании. Всички искат да се уверят, че новият надзор на финансовата система няма да доведе до по-строги правила за техния бизнес или да оскъпи финансирането на дейността им и хеджирането на рисковете.
Други компании лобират по въпроса, дали правилата трябва да бъдат променени по начин, който да улесни завеждането на съдебни дела срещу корпорациите и техните съветници. Гореща тема е и дали да бъдат облекчени ограниченията, за да се даде по-голям глас на акционерите при избирането на директори и определянето на заплащането за висшите кадри.
„Пакетът от закони предлага да се регулират значителни части от икономиката, а такъв тип инициативи винаги привличат много интереси към Конгреса – адвокати, работнически профсъюзи, потребителски организации и много компании“, казва Стивън Елмендорф, бивш високопоставен съветник на лидерите на демократите в Долната камара, а в момента представител на няколко големи финансови институции и компании.
Елмендорф казва, че законите могат да ангажират лобистите със седмици, тъй като ще минат на обсъждане в най-малко четири комисии в Камарата на представителите и Сената, а после идва гласуването в двете камари и още срещи за изглаждане на несъвместими проекти. „Ще има много възможности и начини, по които планът да бъде променен. Процесът ще е дълъг“, казва той.
Вперил поглед в претъпканата с лобисти и адвокати зала за изслушвания, конгресменът Барни Франк, демократ от Масачузетс и председател на Комисията по финансови услуги към Долната камара, направи забележка за предложено изменение, която някои лобисти разтълкуваха като коментар за живия интерес, проявяван от клиентите им. „Правенето на наденици и на закони невинаги е интересно за гледане“, заяви Франк.
Макар че президентът Обама обеща да промени културата на корпоративно влияние върху Вашингтон, администрацията допринесе, макар и непреднамерено, тази година да се превърне в знаменателна за лобистите. Белият дом събуди безбройните федерални агенции от дерегулирания им осемгодишен унес, което извика поява на лобисти, защитаващи новооткритите интереси на клиентите си.
В случая с финансовата реформа корпоративните интереси имат особена власт над умерените и консервативните демократи, от чиито гласове зависи прокарването на законите в Конгреса. Лобистите постигат умерен успех в опитите си да повлияят върху вида на законите, съдейки по растящия списък от освободени от по-строгия надзор върху дериватите и надзора на планираната агенция за финансова защита на потребителите.
Комисията по финансовите услуги към Камарата на представителите прие в сряда условие, което според Франк ще освободи огромна част от бизнеса, който използва деривати за хеджиране на рисковете, от задължение да търгува тези инструменти през фондови борси или клирингови къщи. Високопоставени представители на Комисията за фючърсна търговия и Комисията по ценните книжа и фондовите борси разкритикуваха решението. Според тях то ще създаде прекалено голяма вратичка за финансовите инструменти, които досега бяха нерегулирани и с основен принос за възникването на кризата.
Администрацията обяви подкрепата си за освобождаването. Майкъл Бар, зам.-министър по финансовите институции, заяви в телефонен брифинг пред репортери, че макар списъкът с изключения да не е предложен от администрацията, той е приемлив и няма да попречи на агресивния контрол, тъй като законодателството ще наложи надзор върху дилърите на деривати.
Новата агенция за защита на потребителите се превърна в особено силен магнит за лобистите. Банкерите проведоха кампания за милиони долари, чиято цел бе да убие агенцията или най-малкото значително да отслаби първоначално планираните й правомощия. Американската търговска камара, в която членуват над три милиона компании, провежда рекламна кампания за $2 млн. в тази насока. Медийната им офанзива набра достатъчно политическа инерция, за да предизвика реакция от Обама, който публично я разкритикува като подвеждаща.
Тази седмица камарата се присъедини към 17 други браншови асоциации, в т.ч. Кръглата маса за финансови услуги и Кръглата маса на бизнеса, в писмо до конгресмените от Долната камара, обявили се против агенцията.
Президентската администрация предложи новата институция да защитава потребителите от злоупотребяващите и измамните кредитни карти, ипотеки и други заеми. В отговор на опасенията, че агенцията ще направи опит да упражни власт върху редица други индустрии, отпускащи заеми, като дилърите на коли и търговците на дребно, Франк заяви ясно намерението си да освободи много други бизнеси от надзора в опит да прокара мярката през Конгреса.
Политическите пречки пред новия орган за потребителска защита са огромни. През последното десетилетие банковите институции, както и други интереси, които са против създаването на агенцията, са дарили над $77 млн. на членовете в Комисията по финансовите услуги, сочат данните на Центъра за отговорна политика – безпартийна организация, изучаваща въздействието на парите върху политиката. Двама от най-големите реципиенти на средства от финансовия сектор през посочения период са Барни Франк, чиито кампании са получили над $3 млн., и конгресмен Спенсър Бакхус от Алабама, най-високопоставеният републиканец в Комисията по финансовите услуги и изтъкнат критик на предложения от Белия дом план.