Самотният премиер на оклеветена България
Малко преди официалното оповестяване на десетия мониторингов доклад на Еврокомисията за България, премиерът Борисов – в типичния за него настъпателно-пропаганден стил и в хаотичен порядък – изгради пред безмълвната българска аудитория поредната кръгова отбрана, която да защити него и кабинета му от критиките в доклада.
Това, че за главни виновници за негативната оценка на Брюксел бяха посочени Станишев, Костов и цялата българска опозиция не е новина. Според “уравнението Борисов”, съставено още в първия ден на неговото управление, всички неблагополучия в държавата – миналите, сегашните и бъдещите – се дължат именно на Станишев, Костов, Първанов и цялата българска опозиция.
Илюзията, че законите важат и за боговете
От време на време – за цвят, за баланс, за нерв – Борисов шуми и срещу министри от своя кабинет. Критиките към тях обаче напомнят на гръмотевиците от Олимп, където Зевс въдворява ред между своите, а всъщност поддържа илюзията, че законите за хората важат и за боговете.
По подобен начин министър-председателят подреди в групата на виновните за “най-лошия евродоклад от влизането на България в ЕС” и вицепремиера Цветанов, и вицепрезидента Попова в досегашното й качество на правосъден министър.
„След като сами клеветите себе си, заслужавате да ви клеветят и от Европа!“
Дотук – нищо ново. Новото, което не може да бъде подминато с мълчание, са нападките на министър-председателя срещу неправителствените организации – “тези неправителствени организации, които всеки ден пращат своите писания къде ли не в Европа!…” и заради които “нищо добро не можем да очакваме…”
Съвсем неотдавна, в зората на така наречената българска демокрация, в тиражните медии – приемници на изданията на Българската комунистическа партия, както и в новопоявилите се националистически трибуни, можеха да бъдат прочетени буквално същите слова. На техните страници редовно се появяваха коментари срещу неправителствените организации и ролята им в обществения живот.
В българската преизподня
Дежурното обвинение – особено срещу “Отворено общество”, БХК и “сателитните им организации” – беше, че това са “добре платени американски слуги”, които всеки ден пращат своите писания къде ли не и благодарение на “могъщи американски и европейски донори” обикалят страната, за да предлагат стоки и услуги и да я клеветят на Запад.
Самотен и неразбран в своите усилия да се бори за имиджа на страната (като някаква еманация на чистия дух, който танцува над клокочещия казан в българската преизподня, ако използваме известния виц за пазачите в Ада, цитиран тези дни от Борисов), премиерът заключи, че след като този народ сам клевети себе си, заслужава да го клеветят и от Европа.
Еми Барух, Дойче веле