СБ: Бордът пази България
Няма повод за крайно песимистични сценарии, смята Фернандо Монтес-Негрет от Световната банка. За отраженията на кризата в Източна Европа и в частност в България с него разговаря кореспондентката на Соня Каникова.
Източна Европа продължава да е сериозно засегната от кризата. Какви са причините и какви са перспективите, според експерта на Световната банка. „Две неща отличават този регион: първо, бързата експанзия на кредитирането. В България например то растеше с 40 до 60 процента на година, което е много висок процент. Второ, голяма част от кредитирането беше финансирано чрез външни заеми. Това създаде ред дисбаланси. В Световната банка ние наблюдаваме едно много важно съотношение, един коефициент. Това е съотношението между заеми и депозити. То определя какъв процент от всеки заем е финансиран от домашната, депозитна база на банките.
Ако коефициентът е 100, това значи, че всички заеми са финансирани от домашни депозити, и всичко е наред. Ако е 200, значи 50 процента са финансирани чрез външни заеми, което е проблем. В региона има държави, например балтийските, в които коефициентът беше над 200 процента. Това означава, че те са изключително зависими от външното кредитиране”, казва Фернандо Монтес-Негрет, като пояснява какъв е коефициентът за България.
Какво прави България уязвима?
„България беше по-консервативна и по-разумна в това отношение. Въпреки това в края на 2008 година коефициентът беше 137. Тоест, много външни заеми. Банки като „Райфайзен” или „Уникредит” в България получаваха кредити от главните квартири в Западна Европа, след което в България ги обръщаха в домашни кредити. За международните банки тези заеми бяха много печеливша дейност.
Така че: бързото нарастване на кредитирането и размерите на външните заеми, за да се финансира това кредитиране, са основните проблеми, които правят региона така уязвим от отраженията на кризата. Степента на риск е различна за всяка от държавите. България е в относителна безопасност, но ще трябва да рефинансира външните кредитни линии. Според мен в страната ще има значително намаляване на кредитирането. Освен това очакваме в целия регион да има значително увеличение на броя на просрочените кредити. Засега България има малък брой просрочени кредити, но броят ще се увеличи. Това ще стане във всички държави в региона”, прогнозира Фернандо Монтес-Негрет.
Колко застрашена е България от кризата?
На този въпрос експертът отговаря така: „Целият регион ще изпита голямо забавяне на икономическия растеж. Липсата на кредитиране ще има негативен ефект. Това вкарва икономиката в т. нар. негативна, низходяща спирала”, казва Фернандо Монтес-Негрет.
Стигнала ли е според него България дъното на кризата?
„Възможно е икономиката да претърпи допълнително свиване. Нашите притеснения са, че безработицата навсякъде в Източна Европа може да се увеличи. Това ще потисне потреблението и ще влоши перспективите за растеж. Да добавим и фактора на външните пазари, които са в лошо състояние. Но за щастие има и положителни моменти. България печели от ниските цени на енергията, тъй като е вносителка на газ и петрол. Въпреки кризата има и известни облекчения – поради тези ниски цени”, изтъква експертът и продължава:
„В случая на България
главният източник на уязвимост
е големият дефицит по текущата сметка. През последните 2 години той е над 20 процента от БВП. Трудно ще е да се финансира този дефицит. В миналото той е финансиран по начин, който не увеличава дълга. Имаше много преки чужди инвестиции, които отиваха във финансовия сектор и в недвижимите имоти. Рецесията в Западна Европа предизвиква застой и дори спиране на тези инвестиции, но дефицитът трябва да се финансира. Вносът ще намалее по-бързо от износа, така че дефицитът ще намалее. Но той ще остане въпреки това и ще бъде финансиран по не толкова здравословен начин, т.е. чрез заеми, които обаче няма да се намират лесно. Това са големите заплахи не само за България, но и за цяла Източна Европа.”
„България е в сравнително добро положение”
В какво състояние е България в сравнение с другите източноевропейски държави, според експерта на Световната банка? „Предпочитам да не правя сравнение между отделните държави. Всяка от тях има свои собствени силни и слаби страни. Регионът е крайно разнообразен. Мога обаче да кажа нещо, което ми направи силно впечатление в България – че страната има изключително
сериозна централна банка.
И много професионални ръководители. Те са съвестни, точни, разбират рисковете. Аз съм силно впечатлен от качеството на служителите в националната банка и в този смисъл мисля, че българската банкова система е управлявана добре.
Като оставим обаче всичко това настрана, трябва да изтъкна, че България ще има проблеми с просрочените дългове, броят им ще се увеличи. Кризата ще е сурова, финансирането на дефицита по текущата сметка ще е трудно. Но властите са решени да поддържат здрава фискална политика. Фискалният излишък, който България има, е положителен фактор.
Има и воля да се поддържа валутният борд. Мисля, че банковата система е в състояние да посрещне низходящия бизнес-цикъл. Ще има нужда от допълнителни действия. Не искам да спекулирам дали на България ще се наложи да поиска заем от МВФ, това си е решение на правителството. Но относително погледнато – България е в сравнително добро положение.”
Няма повод за краен песимизъм
Кое е най-лошото, което може да се случи в Източна Европа? На този въпрос Фернандо Монтес-Негрет отговаря така: „Важно е, че отделните правителства, Европейската централна банка и Европейската комисия са решени да предпазят важните банки от срив. Това е добра новина за Централна и Източна Европа – катаклизъм няма да има. Да се очаква нещо подобно, е според мен преувеличено.
Разбира се, отделните държави ще имат проблеми, особено що се отнася до износа. Държави, които зависят от износа, ще пострадат, защото пазарите – например автомобилните – са слаби. Икономиките няма да се възстановят през 2009 година, ще има голямо забавяне на растежа, но да се надяваме, че през 2010 година нещата ще започнат да се подобряват.”