Силна реколта от грозде

По думите му, миналогодишната реколата е била 150 000 тона грозде, а очакванията за тази година са да е малко над 170 000 тона. Според него, у нас сектора се наблюдава от агростатистиката, която обаче не обхваща голям дял от лозята, около 170 000 дка, които са извън т. нар. лозарски стопанства и не получават субсидии, информира economynews.bg.

Ако реколтата, според официалната статитистика, е 170 000 тона грозде, то на пазара има още 140 000 тона. Така, че истинската реколта ще бъде около 300 000 тона, обясни Янев.
По думите му, в страната има две групи лозя: едните се наблюдават от аграрната статистика, от службите по земеделие и от Изпълнителната агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ – това са винените лозя и част от десертните.

Другите лозя са извън това наблюдение. От 2015 г. гледаните лозя в лозарските стопанства са били 415 000 дка, а през 2020 г. те са 325 000 дка. Това е едната тенденция в сектора. Втората е: всички лозя, които се намират в лозарските стопанства и получават евросубсидии, но делът на онези лозя, които не се гледат, а получват субсидии, стремително се увеличава. От 92 000 дка през 2015 г. лозята, които получват субсидия от 47 лева на декар, но не се гледат и не се берат са 144 500 дка, което означава, че цялостното регулиране на сектора и Общата селскостопанска политика не работи и вървят едни стихийни процеси, които не могат да бъдат овладени, смята Милко Янев.

От 2013 г. насам в сектора се наблюдава събуждане на интереса на обикновените хора да си гледат старите насаждения лозя от времето на социализма или да си правят нови, обясни Янев. През 2013 г. тези лозя, които не са в статитистиката и не получават субсидия са 49 000 дка. През 2015 г. са 120 000 дка, а през 2020 г. те са 167 000 дка. Това означава, че регулациите на Европейсккия съюз в България не работят. Развива се онова, което има изгода, каза производителят.
Според него, се наблюдава и друг процес: българските консервни предприятия непрекъснато намаляват количеството на грозде, което купуват за преработка. През 2015 г. наблюдаваните от МЗХГ лозя – винени и десертни, са произвели 243 000 тона грозде, от него е преработено 201 000 тона или 83 процента от произведеното грозде от наблюдаваните лозя.

През 2020 г. произведеното грозде е 147 000 тона от наблюдаваните лозя, намалението е 40 процента, от него само 117 000 тона са преработени от предприятията. На практика се получава, че произвежданото грозде в България намалява с по-бавен темп, а онова, което влиза в предприятията – с по-бърз темп. От година на година винарските предприятия приемат по-малко и все по-малко грозде. Проблемът на тези предприятия е, че те нямат пазар, нямат крайна реализация. През 2020 г. са произведени 86 млн. литра вино, от тях 26 млн. са изнесени, а останалото е в страната и голяма част от него стои нереализирано в предприятията, защото държавата плаща по 7 лева на месец на съхранявано вино или 7 стотинки на литър съхранявано вино и те имат средства да го съхраняват до края на септемери, обясни Милко Янев.

Наблюдава се и една тенденция на увеличаване вноса на вино у нас. През 2015 г. вносът е 5-6 млн. литра, а през 2020 г. той е 9,5 млн. литра вино. Промяната за 6 години е двойна, отбеляза Янев и добави, че внесеното вино тази година ще е още повече. Това минава през големите вериги магазини и по линия на винарските предприятия, които внасят субсидирано вино за по 17-30 цента от Испания, Италия, Нова Зеландия. Това го правят, защото себестойността на произведеното в България грозде е 75 стотинки, а предприятията го изкупуват на 55-60 стотинки и от няколко години сектора се декапитализира. Големите винарски предприятия нямат икономически интерес да работят с българско грозде. А тези, които произвеждат само грозде, когато го продават, губят по 200-300 лева на декар. Това се наблюдава от 2016 г. и има масово изоставяне на лозя в лозарски стопанства и наблюдавани от МЗХГ.
По думите на Милко Янев, всички налюдавани лозя през 2015 г. са 507 000 дка, от тях действително гледани са 415 000 дка или 82 процента, а през 2020 г. гледаните лозя в страната са по-малко от 65 процента, наблюдаваните лозя и получаващи субсидия са 470 000 дка, а действителни гледаните са 325 000 дка. 145 000 дка са негледаните субсидирани лозя, каза Янев и допълни, че държавата си затваря очите за тези, които получават субсидия, но не гледат лозя. Това е причинната връзка, обясняваща изоставянето на лозя и загубата на интерес към лозарския сектор.

Субсидията у нас за отглеждането на декар лозя е 47-48 лева годишно. Все още се гледат около 325 000 дка от наблюдаваните лозя, но от статистиката бяга цифрата на негледаните лозя в стопанствата, които получават субсидия и по думите на Янев, за 5 години /2015-2020 г./ са получили 37 млн. лева субсидия. Според него, всяка година в България се изоставят между 15 000 и 20 000 дка лозя. През 2019 г. 350 000 дка са гледани и плододаващи, а през 2020 г. са останали 325 000 дка и разликата е 25 000 дка. Между 2018-2019 г. изоставените лозя са 15 000 дка, а между 2016-2017 г. изоставените лозя са 37 000 дка. Това се дължи на невъзможността да бъдат наложени вината, смята Янев.
Според него, е необходимо на декар гледани лозя в стопанствата субсидията да е 400 лева на декар, за да може българското грозде и вино да е конкурентно на вносното. В Германия например, субсидията е 60 евро на декар и 90 евро за високопланинските места, като се получват и още средства по други пера – от социалното министерство да не се пада под минималния доход на член от семейството; от регионалното министерство, за да се запази населението в района и по други механизми, така че субсидията да е между 160-500 евро. В Румъния субсидията е 180 евро, а в другите западни страни е между 260-500 евро в зависимост от сорта, а за десертните сортове субсидията е повече.

От Националното сдружение на българските лозари настояват да се намерят интелигентни механизми, чрез които да се запази лозарството у нас, но също така и да се увеличи контрола над лозарските стопанства и преработващите предприятия. Също така, чрез науката да се повишат средните добиви от декар, които в момента са 500-600 кг, за сравнение в Германия средният добив от декар е 1220 кг, в Испания около 800 кг/дка. В България трябва да се стремим да повишим средният добив чрез по-интелигента агротехника, интелигентно торене и поливане, за да може да намали себестойността на българското грозде, категоричен е Милко Янев. Пловдив, Таня Благова, БТА