Синдикатите искат повече дефицит и удар по сивата икономика

 
Вчера от МФ представиха основните параметри на бюджет 2013. Повече пари ще бъдат отпуснати за учители, лекари и пенсионери, се похфвали Дянков. Заложен е ръст от 1.9%, и дефицит – 1.3%. Минималната работна заплата се покачва на 310 лв., а максималната пенсия на 770 лв. Това, което виждаме в Бюджет 2013, е липсата на смелост за по-сериозно преразпределение в бюджета. Това каза пред bTV президентът на КНСБ Пламен Димитров. За разлика от друг път, когато имаме консервативни приходи, сега имаме приходи, които са близо до заложените възможности. Но продължаваме да мислим, че има резерви, сивата икономка не е атакувана и там КНСБ вижда ресурс и възможности, заяви Димитров. Той изброи няколко мерки, които трябва да се вземат, за да има по-високи приходи. Според него, трябва да бъдат дадени исканите от НАП мерки за дознания, ограничаване разплащането в брой, криминализирането на укриването и неплащането на вноски, ревизии по аналог и леко увеличаване на дефицита. Не може един главен готвач по морето да получава заплата 2500 лева, а да го осигуряват на 500 лева, възмути се Димитров. Според него от тези мерки ще се осигурят около 800 млн. лв. От своя страна Николай Николов, експерт в КТ „Подкрепа“, коментира, че е трябвало от началото на 2013 г. да се усъвършенства експертизата на работоспособността – ТЕЛК-овете. Не е важно колко даваш, а как го даваш, защото понякога се изливат огромни пари, а нямат никакъв ефект и не достигат до този, който трябва, посочи Николов, като уточни, че от КТ „Подкрепа“ не са съгласни с диференцирано увеличаване на пенсиите. Пламен Димитров посочи за майчинските, които в момента са 240 лева за втората година от отглеждане на детето, че могат да се търсят варианти за вдигането им до 290 лева от 1 юли. Лъчезар Богданов, „Индъстри уоч“: Ръстеж от 1,9% на българската икономика не е нереалистичен. Оптимистичното през последните месеци е, че въпреки доста променливата и тежка картина в еврозоната, преките чужди инвестиции в България се увеличават, и то значително. Т.е. по някакъв начин България след първите 2 години на кризата отново е интересна за чужди инвеститори. За българската икономика, която е малка, бедна и изостанала и тепърва ще се интегрира в големия общ пазар, инвестициите са най-същественият двигател на растежа. Паралелно с това растящите чужди инвестиции, фискалната стабилност и ниският държавен дълг влияят на банковата система, като потенциалните кредити за бизнеса ще са с приемливи лихви при по-ниско усещане на риск. Обикновено банковият кредит върви заедно с преките инвестиции, затова през 2009 и 2010 г. имаше осезаем срив при бизнес кредитите. Банките не даваха заеми на компании, които нямат собствен ресурс. Що се отнася до дефицита, той номинално остава на нивото от м.г. Божидар Данев, изп. председател на Българска стопанска камара: Заложеният в бюджета дефицит от 1,3% е много нисък и ако наистина искаме да излизаме от кризата, това ще е трудно. Но на финансовото министерство всичките му прогнози в крайна сметка се оказват доста погрешни. През м. г. прогнозираха 2,3% ръст, а ние от БСК им казахме, че реалният ще бъде далеч под 1%. Според последните прогнози за 2012 г. можем да очакваме около 0,5%, което е в рамките на статистическата грешка. Не може работните места да паднат с 93 000 за една година и да се говори, че има растеж на икономиката. Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал: Ръст от 1,9% за нас е прекалено оптимистичен и трудно достижим, съдейки по това, което днес виждаме като перспектива пред икономиката. Компаниите планират даже спад на продажбите за следващата година и не е много ясно откъде ще дойде този ръст. Инвестициите също не са нараснали през т. г., потреблението тъпче на едно място. Що се отнася за дефицита – би трябвало да се стремим към такъв, какъвто е заложен или по-малък. Ние не бихме подкрепили по-висок дефицит, тъй като знаем до какво води това – увеличаване на задлъжнялостта, макроикономическата стабилност се разклаща и т.н.

Финанси