Следващата индустриална революция е на прага
Представете си завод, в който не работят хора, при това всеки продукт е уникален и различен от останалите, а производствената му стойност е по-ниска от тази на подобните в момента. Звучи като фантастика, но вече е реалност.
Технологията, която го позволява се нарича 3D принтиране и от няколко години постепенно набира скорост. Възможностите са на практика неограничени. Към момента за принтерите се използват пластмасови ленти, но няма пречка в процеса да бъдат включени и други материали, включително метал.
При натискане на един бутон, сложни форми, които до сега се сглобяваха от работници, се правят за минути. Нещо повече, всяка от тях може да бъде с различен дизайн без това да се отрази на цената. С други думи може да забравите за поточните линии и конвейерното производство.
Към днешна дата компаниите използват 3D принтери основно за изработване на модели, прототипи и продукти за тестване. Но някой от най-големите производители в света като General Electric, EADS и Siemens вече преместват технологията от дизайнерските студия във фабриките, съобщава CNBC.
Siemens от следващия месец ще започне да принтира резервни части за газови турбини, превръщайки се в един от първите глобални индустриални производители, които използват новата технология за производство на метални продукти.
Целта е ускоряване на процеса и намаляване на разходите. В някои случаи времето за поправка на турбините може да бъде съкратено от 44 седмици до само четири.
General Electric и EADS също се готвят да въведат технологията с надеждата да намалят разходите.
От 2016 г. GE Aviation ще започне масово принтиране на първия си метален компонент – горивни дюзи за двигателите на Boeing 747 и Airbus A320.
Нещо повече, принтираните дюзи имат пет пъти по-дълъг експлоатационен живот от традиционно произведените и тежат със 75 на сто по-малко.
Конкурентната британска компания Rolls-Royce миналия месец заяви, че планира да използва за 3D принтери за производството на компоненти за своите реактивни двигатели.
Технологията се прилага от 80-те години насам. Досега голямата пречка за нейното внедряване в производството беше бавната скорост на принтиране на продукта, която не позволяваше никакви икономии от мащаба. Процесът обаче се ускорява и въпреки че все още е по-бавен от поточната линия, вече е конкурентен на традиционните методи на производство, особено за детайли, които се правят в ограничени серии.
Пазарът на 3D принтери и свързаните услуги е достигна 2.2 млрд. долара в глобален мащаб през 2012 г., но само 28.3 на сто от него се формира от продукти за крайни клиенти, по данни на Wohlers Associates. Очаква се обаче сериозен ръст през следващите години, до 10.8 млрд. долара през 2021 г.