С. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж
С доц. д-р Стоян Александров, ръководител на катедра „Финанси“ в УНСС, разговаряхме за Бюджет 2014, заложените в него икономически растеж и данъчни промени, политиките на правителството по отношение на пенсионната система и здравеопазването.
С финансовия министър в правителството на Любен Беров (1992-1994 г.) говорихме и за банковия сектор, спестяванията на населението, кредитната активност в страната, както и за предизвикателствата пред висшето образование и пред специалистите по финанси. Ето какво каза в обширно интервю за Investor.bg доц. Александров.
– Доц. Александров, през ноември 2013 г. НСИ изнесе окончателните данни за растежа на БВП за третото тримесечие. Те бяха леко коригирани спрямо предварителните и показват, че икономиката ни, макар и плахо, се разширява (с 0,7% на годишна и с 0,5% на тримесечна база). В Бюджет 2014 г. е заложен растеж от 1,8% за следващата година. Как смятате – ще бъде ли постигнат той и кои сектори ще издърпат икономиката ни?
Има два сектора в България, който основно дърпат икономиката. Това са селското стопанство и туризмът. Разбира се, има и други фактори. Това е притокът от чужди инвестиции. Също и растежът, който се очаква в Западна Европа. На тази база ние ще градим от гледна точка на нарастването на износа. Защото един от движещите локомотиви за България – това е износът.
Да се разчита на увеличено вътрешно потребление и това да е фактор за растежа е малко наивно. Това ще дойде с времето. За съжаление притокът на инвестиции и нарастването на вътрешното потребление е свързано с един фактор, който на този етап липсва. Това е доверието и спокойствието. Несигурността и страхът, които много хора изпитват, ги кара да бъдат пестеливи и да работи тази приказка „бели пари за черни дни“. И обратното, ако те виждат светлинка в тунела, било то от гледна точка на решаването на някои политически кризи или от гледна точка на развитието на Европа.
Доста оптимистична е прогнозата за растежа, но не е недостижима. Още повече ние имаме много скрити резерви. Ние имаме голям сив сектор, който не го отчитаме както трябва. За съжаление не виждам много политики на правителството в областта на борбата със сивия сектор, но може би във времето и на това ще бъде обърнато внимание. По-добре да се работи под напрежение, отколкото да се успокояваме с по-лъжливи неща. Но това е едно от малките правителства, които си поставят такава трудна задача. Те много добре знаят, че едно е да обещаеш, друго е да го изпълниш. Защото като прогнозираш на базата на този растеж определени приходи, ти заковаваш и разходи.
След това, за съжаление, трудно можеш да убедиш тези, които разчитат на тези планирани разходи, че няма да получат необходимото финансиране, защото прогнозата не се е сбъднала. Просто си залагат капан за допълнително напрежение. Обикновено винаги правителствата са работили по друг вариант. Залагали са занижени показатели, за да могат да ги преизпълнят и да има излишъци, които да раздават, а не да има недостиг, който да се чудят откъде да се финансира.
– Европейската комисия прави прогноза за ръст от 1,5%. ЕБВР прогнозира ръст в размер на 2%. Те са дори още по-големи оптимисти. Как ще коментирате?
Аз се доверявам на това, че финансовият министър е един много добър макроикономист. Но има леко изхвърляне, може би. Или има много по-прозорлив поглед напред, който ние не го виждаме. Аз не мога да кажа кои потенциални инвеститори сондират мнения и каква е възможността да дойдат в България.
Правителството най-добре знае с кого контактува и има реални възможности. Но при всички случаи, ако не излезем от политическата криза, в която се намираме, няма как да разчитаме, че чужд инвеститор, и при това състояние на света, с лека ръка ще дойде в България. За съжаление някои решения, като сегашната такса за фотоволтаиците и предишната такса за прекачване към системите, коренно променят условията от гледна точка на сметките, които са си правили големите инвеститори.
Друг е въпросът, че на един етап им се даваше възможност да договарят много високи печалби на база тези високи цени и драстични разходи, които им признавахме. Това са неща, които недоброжелатели използват, за да очернят правителството, неотчитайки факта, че очернят страната. Човек трябва да мисли не само как да уязви опонент и политика, а да мисли, че, ако утре дойде той, какъв е имиджът на страната и че тази критика ще им бъде върната. Малко се мисли държавнически.
Заради някои тесни партийни, да не говоря за лични интереси, понякога се допускат доста груби грешки. А в ЕС само това чакат, сякаш в другите държави това го няма. Много лесно е, за да отклониш вниманието, да кажеш, че България и Румъния са черните овце. Там да се борим с корупцията, а тази в ЕС да я оставим на заден план.