Търсят се 400 хиляди работни места
През последното тримесечие на 2012 г. заетостта на населението се е повишила с 0,8 процентни пункта на годишна база (от 58,6% на 59,4%). Въпреки това в сравнение със същия период на пред-кризисната 2008 г., икономиката разполага с цели 411 хиляди работни места по-малко. В сравнение с последните три месеца на 2011 г. загубата е от 22 хиляди работни места.
Покачването на заетостта – статистическа илюзия
На пръв поглед данните за покачващата се заетост изглеждат положително. В действителност подобрението не се дължи на повече работни места, а на мрачна тенденция – броят на работните места намалява по-бавно от броя на хората в активна възраст. С други думи – негативните демографски процеси (изразяващи се в застаряващо население и свиващ се дял на хората в активна възраст) правят статистиката по-розова, отколкото е в действителност. Истината е, че макар коефициентът на заетост да се е оттласнал от дъното, реално покачване на броя на работещите в икономиката няма. Нещо повече, за последно нивата на заетите в края на декември са били по-ниски през далечната 2003 г. Това е и последната година, в която работната сила наброява по-малко от 2 млн. души. От повторение на този „рекорд” ни дели потенциалната загуба на едва 80 хиляди работни места.
Как стоят нещата по сектори?
За последните четири години бяха изгубени близо 250 хиляди работни места в секторите „Строителство”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Преработваща промишленост”. Спадът на заетите и в трите сектора продължи и през 2012 г., като значително забавяне на тези процеси е налице единствено в строителството. Забавянето там се дължи на завръщането на сезонните тенденции на увеличаване на заетите в сектора през второто и третото тримесечие на последните две години, което показва, че корекцията в строителството може би доближава своя край. Макар и по-бавен от тежката 2010 г., спадът на заетите в другите два тежко пострадали от кризата сектора продължи и през 2012 г.
Таблица 1: Средногодишен брой наети по трудово и служебно правоотношение в секторите с най-голям спад на заетите за периода 2008–2012
Източник: НСИ
Възстановяването на тези сектори е от изключително значение най-вече заради характеристиките на свободната към момента работна ръка. Според последните данни на Агенцията по заетостта и през 2012 г. над половината от регистрираните безработни лица са с основно и по-ниско образование, като две трети от хората в тази група са с начално или по-ниско образование.
Безработицата също се покачва
Трудно е да погледнем на увеличаването на безработните лица като на положителен феномен, но в действителност това е фактор, който често съпровожда покачването на заетостта. С други думи – някои от неактивните лица преминават към редиците на безработните, защото виждат раздвижване на пазара и също започват да търсят работа. На подобни мисли навежда и спадът на броя на обезкуражените лица – от 224 през декември 2011 г. до 212 хиляди души през декември 2012 г. Друг е въпросът, че високата безработица естествено подтиска ръста на трудовите доходи. Когато търсещите работа са много, цената на труда пада или нараства много по-бавно. В една здравословна пазарна среда това може да доведе до по-бързо увеличаване на броя на работните места и съответно по-бързо икономическо възстановяване. Стига разбира се правителствената политика по отношение на доходите да не променя правилата на играта през няколко месеца.
Ефектът от намаляващото население в активна възраст върху заетостта налага броя на работните места като водещ индикатор, на който трябва да спрем вниманието си през 2013 г. В края на март ще имаме сравнително добра представа за ефекта от административно наложеното повишаване на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата от 1 януари 2013. Традиционно силните летни месеци пък ще покажат дали броят на работните места е ударил дъното и ще успее ли да се оттласне от него. Разбира се това в немалка степен зависи и от нагласите на управляващите. Възстановяването на пазара на труда може би ще започне да се случва, стига популистки предизборни мотиви тип „вдигаме заплатите” да не му попречат.
Явор Алексиев, ИПИ