Унгария няма министър за парите от Евросъюза

Брюксел дава 70% от средствата за съвместни проекти

Финансирането лесно се взема, но трудно се харчи заради строгите проверки

Наскоро бившият премиер Симеон Сакскобургготски предложи да има министър или национален отговорник по усвояване на парите от еврофондовете. За да няма съмнение, че някоя партия разпределя средствата. Бившият министър на икономиката Лидия Шулева доразви идеята, като обясни, че става дума за човек, който не трябва задължително да е министър. От самото начало. Премиерът Станишев се намеси и обясни, че такъв министър има и това е лично той. Основният въпрос обаче е доколко държавата е готова да усвои средствата от съюза. На по-ниско ниво проблемът е, че повечето проекти, които се представят за финансиране, са пълни с прекрасни идеи, но не всички са написани според изискванията. А най-важното за България е, когато влезе в ЕС, да има вече готови документи и планове. И те веднага да бъдат предложени за финансиране.

Така направиха унгарците. Веднага щом бяха приети в съюза на 1 май 2004 г., сложиха на масата перфектно изработени проекти, за които трябваше просто да се отпуснат средства.

В Унгария няма специален министър или човек, който се занимава с усвояването на еврофондовете. Истината обаче е, че когато страната стана член на ЕС, начинът на финансиране от съюза коренно се промени в сравнение с периода преди присъединяването.

Принципът е следният. Всеки град избира кои области са най-приоритетни и трябва да бъдат финансирани. За тях се разработват проекти в общината. Проектите, само на град Секешфехервар, приличат на събрани на едно място

–––––––––––––––––––––––––––

няколко тома от романа „Война и мир“

–––––––––––––––––––––––––––

Плановете се изпращат в съответните министерства. От всички проекти на градове и институции правителството разработва Националния план за развитие. Той пък се праща в Брюксел, откъдето отпускат парите.

Но тук идва и разликата с периода преди присъединяването. Сумата за изпълнението на всеки одобрен проект първоначално се заплаща 100% от държавата. След като бъде завършен, ЕС праща специална комисия, която го проверява. И ако всичко написано в проекта е изпълнено, съюзът възстановява около 70% от парите. Така че на практика държавата финансира приблизително 25% от всички проекти.

След като влизат в ЕС, унгарците установяват, че по-лесната работа е да подготвят проектите, отколкото да изхарчат парите, получени за него. „Първоначално всеки си мислеше, че получаването на парите ще е най-трудната част. Това не е така. По-трудно се оказа да ги похарчим“, казва шефът на кабинета на кмета на град Секешфехервар Дьордь Шулц. При изпълнението на проектите трябва да се спазва всичко, което е написано, дори в най-малките детайли. Защото след това комисията от ЕС ще направи обстойна проверка на най-малките подробности. „Ако в проекта пише, че

–––––––––––––––––––––––––––

жилките на дървото на вратата

–––––––––––––––––––––––––––

трябва да са хоризонтални, те наистина трябва да са хоризонтални, а не вертикални. За нас това няма значение, но за проверяващите е много важно“, казва Агнеш Фиедлер, служителка в общината в Секешфехервар. Ако нещо не е направено според проекта, дори и да е незначителен детайл, ЕС отказва да възстанови вложените пари. А това е много опасно. „Ако не успеем да изпълним проект, финансиран от съюза, те могат да ни откажат финансирането на други проекти през следващите пет години“, казва още Агнеш Фиедлер. Според нея самият проект трябва да изпълни критериите на ЕС, но също и да спази изискванията на хората в съответната страна. Проверката от страна на ЕС е и за това – дали изготвилият проекта спазва собствените си изисквания. Нужна е дисциплина и перфекционизъм, обяснява Фиедлер.

В Секешфехервар се сблъскват с много трудности, за които дори не са предполагали. Те правят проект за реставрацията на историческа сграда в града, която е в плачевно състояние. Крайният срок за възстановяването й е август. „Проектът беше одобрен, получихме парите и организирахме публичен търг за изпълнители“, казва Фиедлер. Фирмата, която печели, обаче ненадейно фалира след няколко месеца. В края на януари се организира втори търг. Друга фирма печели. Срокът обаче е много кратък за изпълнение на проекта. „Ако не успеем до август, няма да получим парите от ЕС, а освен това ще ни откажат и друго финансиране. Ако направим проект в съвсем различна област, те ще ни кажат, че няма да ни финансират, защото се провалихме с реставрирането на къщата“, казва Агнеш Фиедлер.

По принцип градовете могат да подават документи за финансиране от ЕС за обучение, земеделие, екология, регионално развитие, инфраструктурни проекти, за модернизация на администрацията, за техника, а също и за финансиране на програми за цигани и за социално слаби. „Градовете зависят от финансирането на ЕС. Сумите са големи. Естествено трябва да се влагат и собствени средства“, казва кметът на град Дьор Йожеф Балог. Според него приемането на организацията на ЕС в местното управление, особено на по-ниско ниво, се е оказало по-трудно от очакваното.

–––––––––––––––––––––––––––

„Бюрокрацията е много голяма“

–––––––––––––––––––––––––––

казва той. Заради тромавата процедура малко след приемането на страната в ЕС фирмите не могат да си върнат ДДС няколко месеца. Пак по същата причина земеделските стопани не получават навреме субсидиите си. Една част от тях не могат да получат парите си заради неправилно попълнени документи.

„Новите правила трябва да се научат. Но не като в училище – сядаш и зубриш от учебника. Тук трябва само практика, и то всеки ден“, допълва кметът на Дьор Йожеф Балог. ЕС предвижда много средства за инфраструктурни проекти. „От съюза ни дават пари за реконструкция на жп линии и за оправяне на улиците в градовете“, казва зам. държавният секретар в министерството на икономиката и транспорта Абел Гарамхедьи. Строителството на магистралите обаче се финансира изцяло от унгарския бюджет. „Затова имаме и голям бюджетен дефицит – трябва да си оправим пътищата“, казва Гарамхедьи.