Ускоряват дейността по агенцията за закриване на банките след германските избори
Няма да има отлагане за създаването на европейската агенция, която ще може да определя дали някоя банка от еврозоната трябва да бъде преструктурирана или закрита, тъй като работата ще се ускори след изборите в Германия, заяви председателят на съвета на министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната (т. нар. Еврогрупа) Йерун Диселблум, цитиран от Ройтерс.
Общият механизъм за закриване, както ще се нарича агенцията, ще допълва дейността на Европейската централна банка като общ надзорен орган за кредитните институции в рамките на банковия съюз, който трябва да прекъсне порочният кръг на обвързаност между слабите банки и задлъжнелите правителства на държавите-членки.
ЕЦБ ще поеме новите си отговорности от есента на 2014 г., като настоящите планове на европейските политици са органът по закриването, който ще разполага със собствен фонд от средства, да бъде готов до 1 януари 2015 г. Дотогава затварянето на банките ще се ръководи от мрежа от общи правила за всички национални органи, наречени Директива за възстановяване и закриване на банките.
Графикът обаче изглежда твърде оптимистичен, тъй като Германия е непреклонна, че за създаването на истинска агенция за закриване на банките Европейският съюз има нужда от промяна на основния си закон – договорите за ЕС, твърдят от Ройтерс. Според агенцията това би бил продължителен и политически рискован процес.
Германия ще проведе избори на 22 септември и според общото мнение правителството на страната едва ли ще бъде склонно да търси компромис, преди те да се състоят. Изглежда, че Диселблум също споделя това схващане.
„Всъщност липсва дебат за това как може да бъде разрешен проблемът. Мисля, че трябва да започнем обсъждане от следващия месец, което да бъде задълбочено и да работим по решенията“, каза той. „Все още сме в графика. Планът винаги е бил предложението за Общия механизъм за закриване да бъде направено през лятото и това се случи. Също така планът винаги е бил да приключим обсъжданията до края на годината и ще го направим“, добави председателят на Еврогрупата. „До седмица и половина светът вече може да изглежда различен“, изтъкна той в очевидна препратка към вота в Германия.
За да бъде избегната промяната в договорите за ЕС, през юли Европейската комисия предложи самата тя да поеме правомощията на органа за закриване на банките. Но Германия и още няколко държави се противопоставиха на идеята, тъй като това би означавало прехвърляне на нови големи правомощия към изпълнителния орган на ЕС, който вече надзирава въпросите на конкуренцията.
Юридическите действия по първата колона на банковия съюз – надзорната функция на ЕЦБ върху 130 банкови групи от еврозоната, или 80% от банковия сектор в Европа – бяха завършени през миналата седмица, позволявайки на ЕЦБ да започне техническата подготовка.
Междувременно европейският комисар за данъчните и митническите въпроси, проверките и борбата с корупцията Алгирдас Шемета заяви, че работата по данъка върху финансовите транзакции ще продължи в 11-те държави от еврозоната, които одобряват прилагането му.
ЕК е отхвърлила правното становище на Европейския съвет, което поставя под въпрос законността на данъка. От правната служба на съвета бяха обявили, че мнението от 14 страници, датирано от 6 септември, „надхвърля юрисдикцията на държавите-членки по данъчните въпроси според нормите на международното обичайно право“.
Еврогрупата днес е обсъдила накратко данъка, като от ЕК посочват, че е налице разминаване в мненията.
„Убедени сме, че аргументите на комисията и тези на правната ѝ служба ще покажат много ясно на нашите членове, че подходът, възприет в предложението, е точният и че не нарушава която и да било клауза на договорите за ЕС“, каза Шемета. „Смятам, че ще представим аргументите на нашите държави-членки за следващото заседание на работната група на съвета. Така че работата напредва и не виждам никакви причини да я спираме или да правим допълнителни забележки“, добави той.
Германия, Франция, Италия, Испания, Австрия, Португалия, Белгия, Естония, Гърция, Словакия и Словения планират да въведат данъка, който ще обхваща операциите с акции, облигации, деривативни инструменти и репо-сделките.