Успелите навън не виреят в България

Ден преди да се поздравим с Христос воскресе, в най-тъжния за християните ден, блага вест обходи угрижената ни държава. Британският в. „Дейли мейл“, който до неотдавна информираше в детайли за пагубното българско влияние на Острова, разказа българска съксес стори отвъд Океана. „18-годишен син на българска домакиня е приет за студент едновременно във всички осем университета, влизащи в групата на висшите учебни заведения от Бръшляновата лига в САЩ, десет години след като е пристигнал в страната, без да знае и дума английски“. Това бе гръмкото заглавие на историята на Стефан Стойков, вероятно имаща за цел да покаже, че имигрантите могат да имат и читаво поколение.
Каква реакция предизвика тази новина в България, страната принудила семейството на Стефан да търси по-добър живот в чужбина и имаща индиректен принос за неговия успех? Някои си припомниха изтърканото „Който учи, ще сполучи“, но му добавиха „в чужбина“. Други се убедиха, че децата им са се насочили правилно към следване навън, а трети заклеха Стефан да не се връща там, откъдето са избягали родители му. За зла врага, ден след като се поздравихме с Христос воскресе, стана ясно, че исканият от най-добрите университети младеж би се върнал в България за постоянно, ако има условия, при които да получи същата реализация, както зад Океана. В интервю за „Нова“ той добави, че се връща всяко лято в родния Ямбол да се види с близките си.
Стефан не трябва да се връща в България, а ако реши да го направи, трябва да се намерят добри хора да го спрат.