Шойбле възражда идеята за дългови разписки за Гърция

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле отново вкарва в дискусиите възможното ползване на разписки за дълг от типа IOU (от англ. I owe you), като възможно мостово финансиране за Гърция.

При обсъждането на финансовите министри от еврозоната във връзка с евентуалното мостово финансиране за страната Шойбле е предложил правителството в Атина да издава IOU, за да обслужва част от вътрешните си задължения, съобщава германският вестник Handelsblatt във водеща статия със заглавие „Новият план за Гърция на Шойбле“.

Според материала финансовите министри обмислят редица възможности за ново мостово кредитиране. В крайна сметка споразумението за новата спасителна програма за Гърция може да отнеме до четири седмици, но страната има краткосрочни финансови нужди от 7 милиарда евро.

Използването на подобни дългови разписки обаче е оспорван метод. Някои експерти предупреждават, че това може да бъде първата стъпка към въвеждането на паралелна валута. Освен това с подобни „записи на заповеди“ могат да се обслужват само вътрешни задължения, като например сметки или заплати. За погасяване на външния дълг те не са пригодни. Бившият гръцки министър на финансите Янис Варуфакис в това отношение се сблъска със сериозни опасения, когато предложи на парламента в Атина да бъдат въведени IOU – нещо, което той по-късно отрече да е правил.

Финансовите министри от еврозоната са създали цял списък с различни опции за мостово кредитиране, който сега се преглежда от експертите, пише още Handelsblatt. Така например едната опция е реактивиране на спасителния фонд на ЕС EFSM, който разполага с 11,5 млрд. евро. Тъй като това е бюджет на ЕС, всички членки на ЕС трябва да дадат съгласие за изплащането. Британците вече сигнализираха, че ще се противопоставят на подобно решение.

Като втори вариант се разглежда използването на печалбите от лихвите, които са постигнали Европейската централна банка (ЕЦБ) и централните банки от еврозоната с държаните от тях гръцки държавни облигации. Тази печалба възлиза на общо 3,2 милиарда евро за 2014 и 2015 г. Сумата обаче няма да е достатъчна за покриване на краткосрочните задължения на страната.

Възможно е и някои страни, като например Франция, да отпуснат на Атина кредит на двустранна основа. Засега обаче няма конкретно споразумение за това, а и подобен кредит може да се ползва само като допълнение към други мерки, пише още Handelsblatt. До сряда Атина трябва да гласува в парламента и кабинета нови закони за конкретни реформи, като например увеличаване на ДДС и част от пенсионната реформа, припомня германското издание.