Ще ни достигне ли България?

В началото искам да уточня, че става въпрос за тази България, заради която сме пръснати по целия свят – България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри (порочен кръг, задвижван от парите). Същата България, която ни лиши от възможността да се наслаждаваме на земния рай, принадлежащ ни по рождение. Нека не се бърка с онази България, където живеят порядъчни българи, честни бизнесмени и младежи, които имат потенциала да подобрят ситуацията в родината ни.
Не е случайно, че в този материал няма да видите конкретни имена на хора, бизнеси или институции. Защо ли? Защото не са важни имената, а процесите. Конкретните подставени лица могат да бъдат заменяни, но процесите, за които ще стане въпрос по-долу, следват своята логична цел и посока.
Последното уточнение е, че това, което искам да споделя, касае всички български общности по света и най-вече тези, които са по-големи и по-добре организирани.
През 1998 година аз станах част от голямата група българи в Чикаго, които бяха предпочели рисковете и предизвикателствата в „страната на неограничените възможности“ пред посредствеността, пошлостта и унижението в „страната на далаверата“.
За мен е удоволствие и чест, че взех активно участие в динамичния процес на самоорганизирането на българската общност в Чикаго, който започна около 2000 година.
Според моите лични наблюдения от над 140 етнически общности в Чикаго, българската общност е на първо място по динамика на развитие и по брой бизнеси на глава от общността през последните 13 години.
Ние действително се превърнахме в един голям и пълноценен български град – четвъртия по големина след София, Пловдив и Варна.

Това бе радостна новина за нас, но за България най-големият български градв САЩ означаваше две неща:

ЗАПЛАХА И АПЕТИТНА БАНИЦА

Защо голяма и добре организирана българска общност в Чикаго с атмосфера на позитивизъм, конструктивност и толерантност е опасност за България? Още веднъж ще припомня, че става въпрос за тази България, заради която сме пръснати по целия свят – България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри.

Ами нищо хубаво не може да очаква въпросната България от обединението на българи с добри финансови възможности и ново съзнание. Достатъчно е да се анализират промените, направени в бившите социалистически държави на запад от нас от техните емигранти, за да се предположи каква би могла да бъде ролята на българските емигранти за развитието на България.
А защо 300-хилядната българска общност в Чикаго е апетитна баница е по-скоро риторичен въпрос. Реално, борбата е за още за по-голямата баница, която представляват двата милиона българи по света, емигрирали от България през последните две десетилетия.

Ето защо за тези, които контролират държавата ни, е изгодно:

– Българите в чужбина да не са активни в обществения и политически живот в България.

– Българските общности в чужбина да не са силни и обединени.

– “Добрият” български човешки материал в чужбина да бъде експлоатиран по същия начин, както този в България.

КАК МОЖЕ БЪЛГАРИЯ ДА ПОСТИГНЕ ЦЕЛИТЕ СИ?
ОТГОВОР: ПО АДМИНИСТРАТИВЕН И ФИНАНСОВ НАЧИН

Като пример за административен подход за експлоатиране на българи в чужбина може да се посочи неотдавнашната промяна в Закона за здравното осигуряване, която предвиждаше глоби със задна дата. Българите могат да се защитят от подобен род административни атаки като се откажат от българско гражданство.

По-ефективният начин обаче, чрез който България прави всичко възможно да ни догони, е финансовият. Истинските господари на България разполагат с много парични средства, повечето от които представляват заграбено национално богатство, създадено от няколко поколения българи (от нашите родители, дядовци и баби). Чрез тези финансови средства те могат да подкопават устоите на българските общности в чужбина. Тук не става въпрос само за „пране на пари“, а за инвестиране на вече изпрани заграбени пари. Техните основни мишени са: българските етнически медии, българските църкви, българските бизнеси и т.н. С парите си те могат да „купят“ ключови хора от конкретната българска общност, както и “специалисти”, необходими им за постигането на тяхната цел. Те идват в общността като „спасители“, като хора, които искат да „помогнат“.

ИМАТ ЛИ НУЖДА ОТ ПОМОЩ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА?

Винаги, когато се е повдигал въпроса за нуждата от помощ от страна на България за развитието на българските общности, аз съм бил скептично настроен поради няколко причини:

– Българската държава няма необходимата визия за българите в чужбина.

– Много от българските политици са корумпирани и гледат личните си облаги.

– Българските общности най-често привличат вниманието предимно на тези, които желаят да ги контролират и експлоатират.

– България няма необходимите средства за оказване на помощ на българските емигранти.

– Българските общности в чужбина имат предостатъчни собствени ресурси, за да решат своите проблеми.

Независимо от казаното по-горе, искам да дам и един положителен пример: взаимодействието между Министерството на науката и образованието и Асоциацията на българските училища в чужбина. Това е начинът, по който трябва да процедира България и българските емигрантски организации. Парите, които дава Министерството на науката и образованието на българските училища зад граница, са една много добра инвестиция. В този процес печелят всички.
Макар, че емигрантските общности са създадени за бизнеси и дейности най-вече на нейните членове, това не означава, че български бизнесмени от България, от други щати или държави не са добре дошли.
Но има разлика между правене на легитимен бизнес с чисти пари и помисли и правенето на всичко възможно, за да се монополизират колкото се може повече бизнеси и дейности с цел да се контролира и експлоатира общността посредством съмнителни средства и похвати.
Българската общност както и обществените организации с идеална цел имат нужда от меценати. Хората и бизнесите обаче, които дават пари с цел да им се казва името безброй пъти, за да придобият авторитет, уважение и добро име в българската общност и които смятат конкретните организации за част от тяхната империя, са всичко друго, но не и меценати.
За щастие на българската общност в Чикаго има не малко истински български меценати и качествени българи, които помагат финансово, единствено защото вярват в конкретната кауза и милеят за нашата общност.

НЕГАТИВИЗЪМ – ИНТРИГАНТСТВО – СТРАХ – РАЗЕДИНЕНИЕ

За контролиране на маса от хора има стари и изпитани методи, които се прилагат и в България. Това, което целят „помощниците“ от България, е да се „отрови“ атмосферата в българските общности в чужбина като позитивизмът се замени с негативизъм, толерантността – със страх и интригантство, активната интеракция между българите – с разединение и постоянно търсене на различията вместо на общите неща.
В интерес на всеки един от нас, които сме далече от родината, е да съхраним позитивизма и толерантността помежду ни! Да търсим общите неща между нас, които са толкова много! Нека не се поддаваме на саботажите и бъдем единни в нашите различия в името на нашето благо и благото на българската кауза!

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е БЪЛГАРИЯ ДА НИ ОСТАВИ НА МИРА?
ОТГОВОР: НЕ

Някои ще се възмутят от категоричността на отговора. Достатъчно е да се поставят на мястото на „новите герои“ на нашето време. Представете си, че вече сте хванали и държите под пълен контрол целия българския народ, и изведнъж осъзнавате, че голяма част от “добрия български материал” всъщност ви се изплъзва, като заминава в чужбина. В този момент ви съобщават, че 300 000 представители на този “добър материал” са се самоорганизирали и са създали една прекрасна общност, която е прецедент в историята на България. Какво ще направите? Най-логичната реакция е да използвате всичките си ресурси и опит, за да сложите ръка върху въпросната общност.

КОЛОНИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТСКИ ОБЩНОСТИ Е УТОПИЯ
(ЧИКАГО НЕ Е ДУПНИЦА)

За мен няма никакво съмнение, че България прави всичко възможно, за да ни догони и постави под контрол. Във връзка с това има една добра новина и една лоша.
Добрата новинае че това, което се случва на нашите роднини и приятели в България, не може да бъде приложено по същия начин в чужбина. Всеки българин в Чикаго, например, има правото и възможността да каже: “I am Bulgarian American, but I don’t belong to the Bulgarian community anymore”, което в свободен превод означава “Аз съм американец от български произход, но вече не искам да имам нищо общо с българската общност тук.” И това е, което ще се случи, когато „злото“ се импортира успешно от България в българската имигрантска общност в Чикаго.
Лошата новинае че ако „помощниците“ успеят в своята мисия, ние ще бъдем изгонени за втори пореден път от дома си пак от същите хора.

КАКВО ДА ПРАВИМ, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИМ?

• Когато някой изведнъж се появява с огромни финансови средства в общността и декларира, че иска да помогне, проследете пътя на парите и анализирайте реалните действия и ефект върху общността, вместо да се поддавате на откровена демагогия.

• Изолирайте „помощниците“ и разяснете, че това не е разделение на българите, а неутрализиране на хора, които саботират развитието на общността.

• Търсете общото помежду си, не различията.

• Подкрепяйте легитимните български емигрантски бизнеси и организации с идеална цел.

• Подкрепяйте легитимните обществени български етнически медии.

• Защитавайте активно своите интереси. Не бъдете пасивни наблюдатели.

• Не се продавайте за малки суми, за да сте в услуга на „помощници“ на общността от България или от други щати/страни.

• Докладвайте на съответните органи съмнения за пране на пари или финансови злоупотреби.

• Преди да напуснете съответната българска емигрантска общност, помислете за нейната полза в съхраняването на българския етнос, българската култура, език и традиции за българската кауза като цяло.

В края на краищата в едно общество или емигрантска общност трябва да има баланс на интересите. На всекиго е ясно, че когато една шепа хора, разполагащи с огромни финансови средства, искат да контролират българска емигрантска общност от стотици хиляди хора, не може да става и дума за баланс на интересите.
Как ще се развият нещата в Чикаго и в другите български общности по света не мога да кажа, но едно мога да заявя със сигурност – вестник „България СЕГА“, BG7 TV, BG7 Radio и всички останали наши медийни ресурси ще бъдат използвани в защита на интересите на нашите сънародници в Чикаго, САЩ, Канада и която и да е друга страна. Това е приоритет №1 за нас и няма парична сума, която да е в състояние да промени нашите приоритети, защото най-важното в живота и бизнеса са моралните принципи и човешкото достойнство!
Вместо заключение, искам да пожелая на всички сънародници, където и да се намират по света, да защитят своя втори роден дом от пороците, които ни изгониха от България и да живеят в него максимално комфортно още дълги години. Те наистина заслужават това!

Една българска общност се гради трудно в чужбина и още по-трудно е да се запази!

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“