Ще се излекува ли здравеопазването от симптомите на „сивите изкушения“

Сивият сектор в здравеопазването, като специфична област на предоставяне на услуги от общ интерес, се оценява на изключително високи нива (както в представите на широката общественост, така и според работодателите като цяло) и е близък до нивата на сивата икономика в браншове като строителството и туризма – 50 и повече %. Това показват данни от проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, финансирано с европейски средства  и реализирано съвместно с Министурството на труда и социалната политика. Според по-голямата част от работодателите от националното работодателско изследване, сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75%, а според 12,9% от работодателите те са дори над 75%. непосредствено изследваните работодатели от здравеопазването считат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50%. А според 36,0% от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10%. Подобна реакция на работещите в бранш е обяснима – налице са опити ситуацията да се очертае в по-благоприятни краски. Но обществените нагласи в тази връзка са много остри и трябва да се търсят спешни решения – еднакво добри и за работещите в здравеопазването, така и за лицата, ползващи техните услуги.
Общественото мнение забелязва най-очевидното – „сивите изкушения“ и „сивото поведение“ в отношенията лекар–пациент и безпомощността на гражданите, в чиято конституция е записано, че здравеопазването е безплатно за всички граждани на страната. Може би точно поради тази противоречивост на „българския случай“ в здравеопазването, повече от 80% от работодателите от бранша отбелязват, че работата в условия на „сиви икономически практики“ е унизителна, а почти 100 % смятат, че сивата икономика съсипва имиджа на тяхното дейностно поле.
Факторна обусловеност на сивите практики в бранша
Независимо от промени, стратегии и програми според представителите на бранш „Здравеопазване” най-важните фактори-причина за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64% от работодателите), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52% от работодателите) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52% от работодателите). Според работодателите от здравеопазването, кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в бранша – тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването.
Освен всичко друго, на ниво фирми в здравеопазването сивите практики са провокирани от търсенето на финансови ползи и оцеляване в условия на финансов дефицит. По оценките на работодателите от бранша (79.3 %), плащането на по-ниски данъци от реално дължимите е сред основните мотиви за работа в сивия сектор. Непредвидимостта на разходите и ефектите от тях в здравната система е друг сериозен мотив, поради който работодателите са склонни да използват сиви практики. Според 36 % от работодателите, сивият сектор е по-рентабилен и предоставя възможности за генериране на свободни парични потоци, които могат да бъдат използвани за други цели (67.1 %). Намаляването на разходите за труд е посочено от близо 51 % от работодателите като друг значим мотив, тласкащ към незаконни дейности. Проблематично за бранша се оказва задържането на квалифицираните специалисти. В условия на растяща безработица в здравеопазването, проблемът за осигуряване на високо специализиран персонал продължава да стои с цялата си острота – пред 64 % от работодателите.
Експерти от бранша споделят, че в днешни условия здравеопазването е изправено пред редица предизвикателства като недостатъчно финансиране на болниците, намаляване на броя на лекарите и сестрите, наличие на диспропорция във възрастовата структура на персонала на медицинските заведения, ниско заплащане на наетите лица, което в повечето случаи води до искане на „пари под масата” и подаръци от страна на пациентите.
Ще успее ли здравеопазването да се излекува?
Всъщност, самото здравеопазване страда от „трудно излечима болест” – неадекватност на възприетия модел, непоследователни действия по промяната на системата и пренасяне на проблемите от болната върху здравата глава. Според работодателите от бранша, сивата икономика в здравеопазването се появява като резултат от смяната на модела на системата. Близо 2/3 от работодателите от бранша са категорични, че основните фактори за „набиране на скорост“ на „сивите икономически практики“ са честите промени и нестабилността на законодателството, в това число и множеството несъвършенства на нормативните регулации. Съществуването на сив сектор в бранша се провокира в най-голяма степен от противоречията и недоглеждането в следните ключови за българското здравеопазване нормативни актове:
Ø Закон за здравето;
Ø Закон за лечебните заведения;
Ø Закон за здравно осигуряване.
Ø Нормативните документи на НЗОК;
Ø Национален рамков договор;
Ø Въведените от НЗОК задължителни регулативни стандарти;
От честите промени, от недостигащите финансови ресурси и от сложните процедури по предоставянето на медицинските услуги страдат всички – и лекари, и пациенти. Лекарите се чувстват ощетени, защото трудът им не се заплаща адекватно. Пациентите също са недоволни, защото не получават качествено обслужване, а ходенето по мъките е безкрайно. В търсене на изход от ситуацията се задействат законите на свободния пазар. Спасението се открива в неформалните отношения, а на „помощ” идват всякакъв вид нерегламентирани плащания.
Не случайно, другият явен индикатор за посивяването на бранша е високото разпространение на корупционните практики при предоставянето на медицински услуги. Браншът се оказва сред най-уязвимите дейности за корупция, поради комплексния характер на здравната система и големия брой на участниците в нея. Предоставянето на медицински услуги е обект на сложно администриране, което в съчетание с недостатъчната прозрачност и ниският жизнен стандарт на медицинския персонал допълнително засилва риска от възникване на корупционни елементи.
Според работодателите, корупционни ядра има в самата медицинска практика – избор на лекар или екип; операции и следоперативни грижи; издаване на документи с невярно съдържание (обикновено за характера на заболяването); снабдяване с направления за лекари специалисти; дарения под различни форми; настаняване във ВИП стаи и т. н. Сблъскването на конституционния принцип за осигуряване на безплатно лечение за всички граждани на страната и платените болнични и извънболнични услуги (дори когато са отлично регулирани, а те не са) формира допълнителни корупционни полета и дава сериозни възможности за различен тип икономически нарушения.
Знакови прояви на сивата икономика в бранш „Здравеопазване”
Плащането на „пари в пликче“ се сочи от изследваните работодатели като една от основните сиви практики в бранша (76 %). Имат се предвид скритите доплащания от пациентите и техните близки. Поради своята разпространеност, нерегламентираните доплащания се превръщат в запазен знак за сивост в здравеопазването. Също така като типични сиви дейности в бранша са посочени даването и получаването на „подкупи” (посочено от 32%). Тук отново е включено вездесъщото „пликче“, с което се уреждат лекари, екипи, ВИП стаи и т. н. Нерядко „пликчето” се прикрива зад по-приемливи каузи като доброволни дарения, „дребни“ подаръци (най-често в парични знаци). Не липсват и случаи на откровени изнудвания.
Друг силно разпространен вид сиви практики в бранша са финансовите нарушения. Това са практиките за нереално отчитане на показателите за финансовата и стопанска дейност. Голяма част от фирмите в бранша са склонни да обявяват по-ниски обороти, по-ниски печалби; да не издават финансови документи за част от сделките, да прибягват към кешови разплащащия с цел укриване на обороти. Това повдига въпросът за необходимостта от реформи в здравеопазването и привеждането на пазарния характер на предлаганите услуги в съответствие с уникалността на бранша и неговата значимост за здравето на обществото като цяло.
Необходимите промени
Очевидно е, че рязката и радикална промяна на модела и системата за предоставяне на медицински услуги не е довела до очакваните резултати. Засегнати са без изключение всички членове на обществото, тъй като нито държавата, нито медицинското съсловие, нито хората бяха готови за този тип промяна. Затова сътресенията и сивите отклонения от законосъобразното и хуманното изглеждат неизбежни.
Въпросът е какво оттук нататък трябва да се  направи. Браншовото изследване подсказва, че трябва да се тръгне от извършването на редица законодателни промени, целящи ограничаването на обхвата на сивите практики в бранша. Преобладаваща част от работодателите от бранша (87.5 %) смятат, че осъществяването на по-строг и ефикасен контрол срещу нелоялната конкуренция би спомогнало за по-добрата работа на фирмите в бранша. Не по-маловажно за нормалното функциониране на фирмите е също така намаляването на административните прегради и бюрокрацията (79.2 %). Предприемането на инициативи, свързани с изменения в областта на трудовото законодателство, в това число намаляване на корпоративния данък и вноските на дължимите социални осигуровки за наетите лица се сочат от работодателите като мерки, които биха способствали за намаляване на сивите практики в здравеопазването.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *