3 млн. българи поискаха радикална промяна в избирателната система

За първи път в най-новата история на страната българският избирател гласува мощно на национален референдум. До последно снощи не бе ясно дали референдумът ще е задължителен. За това трябва да са гласували повече от 3 500 585 души. По неокончателни данни на социологическите агенции в него са участвали над 3 000 000 души. По данни на „Галъп“ към 19 часа в референдума са участвали 48.7%, според „Маркет Линкс“ – 49.32%, а според „Алфа Рисърч“ – 45.3%.

Това се случи въпреки всички препятствия, които бяха поставени в законодателен и организационен план. Пред повечето секции вчера са извиха огромни опашки, а бюлетината за референдума бе давана само при поискване. Въпреки че ЦИК раздаде над 2 млн. лв. на над 20 инициативни комитета за популяризиране на референдума в медиите, въпросите му почти не бяха обсъждани по време на кампанията. Показателен за тоталното недоверие в настоящата политическа класа и желанието за промяна е и фактът, че първите двама кандидати в президентската надпревара – Румен Радев, подкрепен от БСП, и Цецка Цачева, издигната от ГЕРБ, общо събират под 50% от гласовете на българите.

Дори и да не мине бариерата, референдумът задължително трябва да бъде обсъден в парламента. Трите въпроса получиха изключително висока подкрепа – между 68 и 80%. Това би трябвало да накара депутатите да приемат законодателни промени, които да въведат мaжopитapнa избиpaтeлнa cиcтeмa в двa тypa, да утвърдят още веднъж задължителното гласуване на избори и референдуми, а партиите да получават символична държавна субсидия от 1 лев.

Какво следва, ако референдумът все пак успее да мине бариерата и е валиден по закон? В срок от 5 дни ЦИК трябва да обяви официалните резултати от изборите и от референдума. Тези резултати могат да се оспорват в 7-дневен срок пред тричленен състав на ВАС – това могат да направят само от 1/5 от депутатите, президентът, МС, 1/5 от общините или 200 хил. граждани. ВАС трябва да реши казуса в 14-дневен срок.

За разлика от Великобритания, в България парламентът не може да отмени резултатите от национален референдум, ако той е валиден. Напротив, решението директно се обнародва в „Държавен вестник“ от председателя на Народното събрание, информира в.Сега. Това трябва да стане в тридневен срок след изтичане на срока за обжалване или след влизането в сила на решението на Върховния административен съд.

НС е длъжен да измени законодателството в съответствие с решението на референдума, примерно, за да влезе в сила мажоритарната избирателна система, страната трябва да бъде разделена на 240 едномандатни избирателни района. Заедно с това трябва да бъдат извършени още промени в Изборния кодекс. Задължителното гласуване и в момента е регламентирано. Най-болезнено за политическите партии ще е намаляването на държавната субсидия. Те категорично отхвърлят всяко предложение за това, внесено в парламента. В момента всички, прескочили 1% на изборите, получават по 11 лв. на глас. Така според резултатите от последния парламентарен вот ГЕРБ получава над 12 млн. лв. годишно, БСП и ДПС – над 5 млн. лв., РБ – над 3 млн., ПФ – 2.7 млн. и т.н.

financebg.com