45-минутна разходка променя мнението на Обама за Сирия

45-минутна разходка в събота следобед e засилила убеждението у американския президент Барак Обама, че той трябва да търси одобрението на Конгреса преди каквото и да е военно действие в Сирия. За правителството на САЩ това ще е съдбоносен избор – и никой от съветниците по сигурността на Обама не е успял да предвиди тази промяна у Обама, пише в свой анализ Wall Street Journal.

Невероятната промяна в курса след цялата седмица с дрънкането на оръжията в САЩ може да доведе до трудна борба за власт в рамките на Конгреса. Членовете му биха могли в крайна сметка да отхвърлят военен удар срещу Сирия. От друга страна, те може да разстроят съюзниците на САЩ в Близкия изток, които смятат една атака за абсолютно необходима. Ако САЩ останат неактивни, това може не само да засили властта на сирийския президент Башар Асад, но също така и тази на най-близките му съюзници: Иран и ливанската Хизбула.

Служители от Белия дом твърдят, че Обама сам е взел решението да се консултира с Конгреса. Това решение показвало какво голямото значение отдава американският президент на възможността да влезе в историята като един миролюбив командир – като президент, който е направил всичко по силите си, за да държи Съединените щати настрани от чужди войни.

До петък вечер за националния екип по сигурността около Обама е било немислимо, че правителството може да поиска от Конгреса на САЩ разрешение за военен удар. В действителност обсъждан е бил само планът за наказание на Асад заради предполагаемото нападение с отровен газ по време на бушуващата в Сирия гражданска война.

САЩ и други страни все още са убедени, че сирийският режим е отговорен за нападението. В крайна сметка, политиците са смятали, че въпросът е само за броя на целите за бомбардировката на американската армия и кога точно на военните кораби в Средиземно море ще се даде командата за огън.

Въпреки това Обама не е криел от своя екип, че се чувства неудобно да действа без подкрепата на Съвета за сигурност на ООН. Настоящи и бивши служители на американското правителство казват, че спорното решение на Обама отразява загрижеността да предприеме нова война без политическата подкрепа на Конгреса и на Обединеното кралство на своя страна. Също така и от арабските държави идва малка обществена подкрепа, въпреки че те не блокират атаката на САЩ към Сирия.

Вътрешни източници в Белия дом заявяват, че са дълбоко объркани от промяната в убежденията на Обама. Някои са заявили, че имат опасения за решението. Скептиците се чудят как ще се процедира, ако Конгресът отхвърли военна операция.

Важни съюзници на Вашингтон – от Израел до Саудитска Арабия, са били напълно изненадани от решението, докладват дипломати. Те са мислили, че атаката на САЩ срещу Сирия е неизбежна и са се подготвяли за отмъщения над Асад.

Съюзниците от Близкия изток се боят според представител на правителството преди всичко от това, че заради дебата в Конгреса ще мине много време и това ще намали спешността на операцията.

Когато на 24-и август, три дни след спорната атака с газ в Сирия, Обама обсъжда в конферентната зала на Белия дом плановете със Съвета за национална сигурност на страната си, той дава ясно да се разбере – ще действа, дори и сам.

Но изявлението на генерал Мартин Демпси, председател на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, по време на срещата силно впечатлява Обама. Демпси, цитиран от вътрешни лица, заявява, че моментът на атаката е без значение. Той уверява президента, че военните ще изпълняват функциите си ефективно – независимо от това дали атаките ще се състоят утре, през идната седмица, или след месец.

В четвъртък Белият Дом наблюдава с тревога как британският премиер Дейвид Камерън не успява да наложи в парламента англо-американските военни планове срещу Сирия. Това е отворило очите на отговорните лица в Белия дом, че не бива да пренебрегват скептицизма към войната – както във Великобритания, така и в собствената си страна, твърдят американски служители.

До петък вечерта съветниците по националната сигурност на Обама са фокусирали действията си над плана, че правителството просто ще уведоми Конгреса за решението си. Но фактът, че членовете ще могат да гласуват за евентуална военна акция, не е бил в дневния ред на консултативния екип. Онова, което експертите по сигурността са приемали като единствено възможно решение, гласи: президентът има законно право да действа без одобрението на Конгреса, и той ще действа въз основа на тези правомощия.

Но тогава обаче по време на дневния си брифинг Обама отива на разходка със своя съветник по външна политика и началник на кабинета на Белия дом Денис Макдона, в градината на Белия дом. 45 минути продължава разговорът, в който Обама разкрива пред съветника си какво наистина мисли – че не е достатъчно да заяви решението си пред Конгреса, и че депутатите трябва да получат правото на решение – пък да става, каквото ще.

Настоящи и бивши държавни служители не са изненадани, че Обама е взел такова важно решение след разговор с Макдона. Макдона, бивш заместник-съветник по националната сигурност на Обама, се е утвърдил като влиятелен глас зад кулисите срещу намеса в Сирия. Наследникът на Макдона в САЩ в Съвета по национална сигурност наистина гарантира, че американците все повече ще подкрепят сирийската опозиция. Той обаче няма добри връзки с президента, както Макдона.

Още през миналата година по време на вътрешноведомствена за правителството кризисна среща Макдона се застъпва за това, правителството да не поема по „хлъзгавия път“ на потенциално непопулярна военна кампания, казват американски официални лица, които са били присъствали на срещата. Още в предишната си роля като заместник-съветник по националната сигурност Макдона силно е влияел върху решенията на президента, казва американски служител.

Денис Рос, дългогодишен дипломат, който е работил по време на първия мандат на Обама в сътрудничество с Макдона в Съвета за национална сигурност, заявява: „Той категорично взима предвид това, с колко високи разходи са свързани досегашните американски интервенции. Затова той подхожда с истинска загриженост по въпроса за разполагането на въоръжените сили. „Ако наистина започнем акция, докъде може да стигнем и как след това ще се измъкнем от там отново?“

В петък вечерта, в 19 часа, Обама вика своите топ служители в офиса си, сред тях и съветникът му по националната сигурност Сюзън Райс, която посвещава в плановете си. Според някои служители идеята да се пита Конгреса за разрешение за намеса, е лично на Обама.

Много вътрешни източници са били объркани от факта, че Обама е готов да поеме риска от евентуално „Не“. „Трябва да спечелим гласуването, трябва да го спечелим“, развълнувано е крещял високопоставен правителствен представител, след като Обама публично оповестява решението с. „Ако Конгресът не му разреши да действа, последиците за него и за положението на страната ни в света ще са огромни“.

По-късно в петък вечер Обама признава пред екипа си, че решението му се дължи и на нарастващото му опасение от критиките на конгресмените. Те са се оплаквали, че Обама не иска разрешение от Конгреса, а в същото време основно критикуват на решенията му.

Говорителят на републиканците в Камарата на представителите Джон Бейнър е призовал Обама в свое писмо да се консултира по-силно с Конгреса. Той е поискал също така в Белия дом да бъдат очертани целите на военен удар срещу Сирия. Други републиканци, включително сенатор Джон Маккейн, публично са оповестили, че плановете на Обама за ограничена атака не отиват достатъчно далеч . Други пък, включително значителен брой политици от собствената демократична партия на Обама в Конгреса, са напълно против всякаква намеса в Сирия.

Според настоящи и бивши американски служители Обама е искал да включи Конгреса в решението и заради това, че членовете му също следва да споделят отговорността за евентуално нападение срещу Сирия, точно както самият той ще я носи. Според вътрешни източници Обама смята също, че САЩ ще може да действат по-силно в Сирия, ако целият Конгрес застане зад решението.

В събота Обама е прекарал два часа заедно със своя Националния съвет за сигурност. По време на срещата генерал Демпси уверява отново, че атаките може да почакат. Генералът съобщава на президента на САЩ и на неговите съветници, че американските военни са убедени, че по-нататъшно забавяне няма да има неблагоприятни последици. Военните кораби можело просто да останат на мястото си.

През миналата седмица правителствените съветници са заявили, че ще действат бързо срещу Сирия. Високопоставен представител на правителството предупреждава, че едно колебание може да засили позициите на Асад. Той говори на военна „спешност“ и загриженост, че сирийското правителство и неговите поддръжници ще използват забавянето, за да прикриват следите си и да направят ситуацията като цяло непрозрачна.

По време на заседанието Обама уточнява, че решението му е окончателно. В края на срещата и консултантите се съгласяват с плановете му.

Малко преди речта си в Розовата градина на Белия дом Обама се обажда и на френския президент Франсоа Оланд. САЩ се надявали подкрепата на французите за евентуална военна акция да продължи, казва той.

Високопоставен американски служител заяви в събота, че е уверен, че Асад няма да използва забавянето на американското решение за нови атаки с химически оръжия. Представители на Белия дом също така прогнозират, че Конгресът ще одобри военен удар срещу Сирия. Разкритията на тайните служби са твърде значими и нееднозначни, казват те. Ако Конгресът даде разрешение, атаките може да започнат в рамките на седмици.