Богатството на 500-те най-състоятелни хора в света, по последни данни към 26.12.2017, включени в индекса Bloomberg Billionaires Index (BBI), достига  5,3 трлн. долара, което е с 20% повече от сумата на 27 декември, 2016 г., равняваща се тогава на  4,4 трл. долара.

Шефът на Amazon, Джеф Безос, е начело в този списък към момента и е станал най-богатият човек в света, като е увеличил своето състояние с 34,2 млрд. долара, или 1,5 пъти, до 99,6 млрд. долара. Втори в класацията е основателят на Microsoft Бил Гейтс, със състояние от 91,3 млрд. долара. Безос измести Гейтс от първото място през октомври тази година, след като филантропът милиардер бе начело от май, 2013 година.

Трети в списъка е инвеститорът Уорън Бъфет с 85 млрд. долара. На четвърто място е собственикът на  Zara Амансио Ортега, чието състояние към момента е 75,5 млрд. долара.

Първата петица попълва създателят на Facebook Марк Зукърбърг, със състояние в размер на 72,6 милиарда долара, постигнато с годишен ръст от 45%, равняващи се на 22,6 млрд. долара.

Тези данни потвърждават изводите на Тома Пикети от книгата му „Капиталът на XXI век“, че нормата на възвращаемост на частния капитал r е силно и дългосрочно по-висока от нормата на растеж на доходите и на производството g, т.е. че богатите ще стават още по-богати и неравенството ще се увеличава, ако системата остане същата.

В заключението на книгата Пикети пише:

“Основното противоречие на капитализма: r>g

Основният урок от моето изследване е, че оставено само на себе си, динамичното развитие на пазарната икономика и на частната собственост съдържа в сърцевината си важни конвергентни сили, свързани включително и с разпространението на знанията и квалификациите, както и мощни дивергентни сили, потенциално опасни за нашите демократични общества и за ценностите на социалната справедливост, на които тези общества се основават.
Основната дестабилизираща сила е свързана с факта, че нормата на възвращаемост на частния капитал r е силно и дългосрочно по-висока от нормата на растеж на доходите и на производството g.

Неравенството r>g предполага, че наследствата, идещи от миналото, се рекапитализират по-бързо, отколкото темпът на нарастване на производството и работните заплати. Това неравенство изразява едно фундаментално логическо противоречие. Предприемачът неизбежно се опитва да се превърне в рентиер и все повече да господства върху тези, които притежават единствено труда си. Един път създаден, капиталът сам се възпроизвежда по-бързо, отколкото се увеличава производството.     Миналото изяжда бъдещето”.

Нормата, определяща възходящия тренд на неравенството е, че когато възвръщаемостта на капитала e по-висока от икономическия растеж, доходът от капитала расте по-бързо от трудовото възнаграждение. На база емпиричните данни от резултатите в икономиката от последните три века получава следния резултат:

-1,6 процента икономически растеж на БВП за година;

-5% годишен ръст норма на възвръщаемост на частния капитал;

Петър Къртев