Къде потънаха гласовете на българите в чужбина?

От неделя се мъча да узная резултатите от гласуването в САЩ, и изобщо от гласуването в чужбина. Не че то ще промени нещата, но след като имах право на глас, значи имам право и на информация за съдбата на гласа си. При предишни избори узнавахме резултатите броени часове след затварянето на секциите. Тази година, за първи път, дни след приключването на гласуването, няма информация за резултатите. Няма и достъп до тази информация, тя е контролирана изцяло от ЦИК.
Всички си мълчат – страх ги е от наказания
Не става дума за резултатите по секции, които след изборите трябва да са изложени във всяка от тях и теоретично може да се видят (но само в работно време). Само че как да ги видят онези българи, които бяха пътували с часове, за да стигнат до избирателната урна? По телефона не може да се получи информация за резултатите. Така са наредили от ЦИК и от Министерството на външните работи в София.
Следователно: ако не разполагаме с частен самолет или с агентурна мрежа, е невъзможно да узнаем общия резултат за страната, в която живеем, а още по-невъзможно е да научим резултатите от гласуването във всичките 58 държави. Единствено ЦИК има право да оповести тези данни.
А информацията очевидно я има, защото избирателните секции в САЩ и в другите 58 държави, където гласуваха българи, са преброили гласовете още в понеделник – това казват членове на самите избирателни комисии. Аз успях да разговарям с над 20 комисии в Северна Америка и Европа. По принцип комисиите предоставят данните на посолствата на България, те пък ги предават на ЦИК, а после данните се оповестяват. Не и тази година.
Разпитах по телефона близки и познати по градове и комисии и така разбрах, че не само в САЩ, а почти навсякъде в чужбина имало объркани протоколи, та това бавело предаването на резултатите от посолствата в ЦИК. Сбърканите протоколи са естествена последица от неестествените изисквания на ЦИК. Но всички ние трябва да чакаме, защото никой освен ЦИК не може да съобщава изборни резултати. Дипломатите няма как да ни ги кажат.
Потърсих отговори в 12 посолства в Северна Америка и Европа. Но на дипломатите тази година Министерството на външните работи в София просто е забранило да обсъждат данните от тези избори (изобщо изборите) с представители на медиите. Върху дипломатите (разказват неофициално те самите) са се изсипали толкова строги предупреждения за тежки наказания, ако не спазят указанията, свързани с изборите, че няма шанс някой от тях да се изпусне.
Страх, който заразява всичко, до което се допре
Оставам с впечатлението, че у българските дипломати в този момент е насаден огромен страх от неподчинение. Този страх заразява всичко, до което се допре. Членовете на избирателните комисии не са под ничия възбрана, но повечето от тези независими хора не желаят имената им да бъдат свързвани с разкрития на изборни резултати пред журналисти. Има и друго: ЦИК е контролирала по безпрецедентен начин и най-дребните подробности около изграждането на секции и подбора на комисии в чужбина, и си е осигурила максимален контрол върху избирателните комисии.
Аз, като гласувала в чужбина българска гражданка, нямам шанс да получа достъп до информацията, която ме интересува и засяга. Българската държава се е погрижила тази информация да се третира едва ли не като класифицирана. Понеже ситуацията в ЦИК в момента е като в Ада, резултатите от гласуването в чужбина трябва да са попаднали в някакво чистилище, с неизвестен срок на престой. Кого ползва това? Мисля, че никого. Ситуацията по-скоро е метастаза от рака на българското държавно управление. Рак на мозъка.

 Соня Каникова, Дойче веле