Eвропейските фондове въздействат слабо на икономиката ни
За първи път в Годишния доклад на експертите от Института за икономически изследвания на БАН за 2015 г. се прави анализ на количествените и качествени показатели за ефективността на усвоените средства от ЕС
Ускорено усвояване на безвъзмездната финансова помощ по всички оперативни програми на Европейския съюз, но с много слабо въздействие върху реалната икономика отчетоха икономистите на БАН.
Общо, през първия програмен период от 2007 до 2013 г. страната ни е усвоила 83% от отпуснатите 11,283 млрд. евро. По този показател изпреварваме Чехия, Италия, Словения и Румъния, но изоставаме от Естония, Португалия и Финландия.
Оценката на приноса на европейските фондове за развитие на факторите на производство чрез политики, реализирани в оперативните програми показва, че реално изплатените 8.5 млрд.евро до края на 2014 г. са допринесли за прираст в растежа от 0.4 до 0.6 процентни пункта, става ясно от доклада.
Ефектът можеше да бъде и по-голям, ако прилагането на европейските програми у нас не следваше общите недъзи на средата, в която българският бизнес работи – ниска ефективност на администрацията, съчетана с корупционни схеми, заяви проф. д-р Митко Димитров.
Зад тези фактори на производството се разкриват редица политики, съфинансирани от ЕС, като се счита, че подобяването на използването на фондовете за развитието на факторите на производството ще съдейства за повишаване на прираст на растежа в бъдеще, смятат икономистите на БАН. Противно на схващането, че усвояването на средствата по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ ще окаже най-силно въздействие върху бизнеса у нас, анализът на изпълнението на оперативните програми сочи, че фактор №1 за това е бил публичния капитал, отчитат учените в доклада.
Доказателство за това е и направеният анализ на европейската програма за развитие на конкурентоспособнността, в който се сочи, че тя е оказала много слабо или почти никакво въздействие върху ускоряването на икономическия растеж, повишаването на производителността на труда и високо технологичния износ, както и върху създаването и регистрирането на интелектуална, в частност – индустриална собственост.
При отпуснати 1.162 млрд. евро, до края на 2013 г. са усвоени 636 млн. евро, или 55% от гласуваната безвъзмездна финансова помощ за България, заяви проф. Росица Чобанова. Като цяло тя смята, че прилагането на ОП „Конкурентоспособност на българската икономика“ досега се характеризира като период на „големи цели, с често неясни приоритети и с твърде малко средства“. За следващия програмен период от 2014 до 2020 г. тя препоръчва рязка промяна в провежданата политика, ако искаме безвъзмездната финансова помощ от ЕС да има реално въздействие върху иновативността и конкурентоспособност на българските предприятия.
Леко положително, но не и дълготрайно въздействие върху БВП, производителността на труда и заетостта е „произвела“ и Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. По думите на проф. д-р Искра Белева ефектът от прилагането на европейската програма върху работната сила е частичен и непостоянен. Първо, защото много малка част от включените 360 064 човека в програмите за заетост и обучение са безработни и неактивни, и второ, защото тези политики се отнасят само за периода на прилагане на самата оперативна програма. Затова и препоръката на икономистите на БАН е за по-тясно обвързване на програмите за активиране на работната сила с тези за заетост.