EUobserver: Еврокомисията посочва трудния път на България и Румъния към ЕС
Подробности около доклада на Оли Рен във вторник разкрива електронното издание
Европейската комисия се готви да обяви, че България и Румъния могат да се присъединят към ЕС през януари, но в проекта на мониторинговия доклад се съдържа заплаха с предпазни клаузи, ако двете страни не извършат незабавно съдебни и административни реформи, пише EUobserver.
В текста, който ще бъде публикуван на 26 септември, се казва, че двете страни „до голяма степен“ са изпълнили изискванията на ЕС, но според Комисията все още има редица области, предизвикващи загриженост.
Има области, в които ЕК ще задейства подходящи мерки, за да осигури правилното функциониране на ЕС, ако двете страни не предприемат незабавно необходимите действия.
За България областите, предизвикващи загриженост, са съдебната система, борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари, както и непригодната система за усвояване на милионите евро за земеделието, които ще й бъдат отпуснати, щом се присъедини към ЕС.
Ограничен напредък е постигнат в реформирането на съдебната система, се казва в проекта за доклада, цитиран от EUobserver.
Малко са конкретните примери за разследване и обвинения в корупция по високите етажи на властта.
България трябва да започне професионални и безпристрастни разследвания на твърденията за корупция по високите етажи и да приеме промени в конституцията, с които да се премахнат всякакви двусмислия за независимостта и отчетността на съдебната система.
Румъния трябва да продължи борбата с корупцията и да направи съдебната система по-прозрачна и по-ефикасна.
Има реална опасност Букурещ да не е в състояние да усвои земеделските субсидии, се посочва в проекта.
Румъния обаче е похвалена заради напредъка в редица области от май досега, като регионалната политика и способността да устои на конкуренцията във вътрешния пазар след присъединяването към ЕС, посочва EUobserver.
Има няколко вида предпазни мерки, които Комисията предвижда, ако двете страни не преодолеят изоставането – в правосъдието и вътрешните работи, вътрешния пазар и икономиката, но също във ветеринарния контрол, сигурността на храните и усвояването на европейските финансови средства.
В проекта се казва, че България и Румъния, с които членовете на ЕС ще станат 27, ще бъдат по-стриктно наблюдавани, отколкото предишните новоприети държави.
И София, и Букурещ ще подлежат на мониторингови доклади на всеки шест месеца, докато се справят с проблемните области – шест за България и четири за Румъния.
Първият мониторингов доклад след присъединяването ще бъде представен през март догодина.
Проектът за доклада във вторник не съдържа заключения и в него могат да бъдат внесени промени. Той ще бъде обсъден от Еврокомисията в пълен състав малко преди да бъде публикуван и представен пред Европейския парламент, добавя EUobserver.
Еврокомисията ще изброи строги наказателни мерки за двете страни, ако не изпълнят всички уговорени реформи, след като се присъединят. И двете страни редовно трябва да докладват пред Брюксел за напредъка си, добавя Асошиейтед прес.
Комисията няма да препоръча отлагане на членството с една година, казаха европейски дипломати, пожелали анонимност.
Ако двете страни не изпълнят стандартите, ЕС има право да им наложи предпазни клаузи, както и да замрази финансовите средства.
Макар че членството им няма да бъде отложено, България и Румъния няма да имат повод да празнуват, тъй като условията за приемането им са най-сурови в историята на разширяването.
Социологически анкети показват, че според повечето европейци разширяването на ЕС е добър начин за обединение на континента.
Но те имат резерви към някои от кандидатките, конкретно към Турция. 48% от европейците са против членство на Анкара, сочи проучване на Евробарометър от юли.
Най-много са противниците на турско членство в Австрия – 81%, следвани от Германия и Люксембург – по 69%.