Пенсионните фондове са готови да инвестират в инфраструктура, но поставят ясни условия
Инвестициите трябва да бъдат прозрачни, регулирани и да носят дългосрочна доходност за осигурените лица
Частните пенсионни фондове в България имат интерес да участват във финансирането на инфраструктурни проекти, но само при наличие на прозрачност, добро управление и ясна дългосрочна финансова полза за осигурените лица.
Това е позицията на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), представена по време на пресконференция на бранша.
Възможност за подобни инвестиции вече съществува нормативно, като частните пенсионни фондове могат да насочват до 10% от управляваните активи към инфраструктурни инвестиции в България. На практика обаче все още липсват достатъчно подходящи проекти и финансови инструменти.
Не директно финансиране на строителството
Моделът, разглеждан от пенсионните дружества, не предвижда директно финансиране на строителни дейности.
Инвестициите трябва да се осъществяват чрез структурирани финансови инструменти, търгувани на регулиран европейски пазар и подчинени на европейските правила за инвестиционна дейност.
По този начин конкретен инфраструктурен проект може да бъде структуриран като инвестиционен актив, който пенсионното дружество да оценява по критерии, сходни с тези при останалите ценни книжа в портфейла му.
Подобен подход би позволил пенсионен капитал да бъде насочван към пътища, железопътна, ВиК и цифрова инфраструктура, без фондовете да поемат пряко ролята на инвеститор в строителството.
Прозрачността е основно условие
Сред ключовите изисквания на пенсионноосигурителните дружества са пълната прозрачност на финансовия инструмент и проекта, яснотата около концесионерите и бъдещото управление на инфраструктурния актив.
Другото основно условие е доброто корпоративно управление и спазването на международните стандарти.
Причината е пряко свързана с характера на средствата – пенсионните дружества управляват парите на осигурените лица и всяка инвестиция трябва да бъде оценявана спрямо нейния риск и очаквана доходност.
Освен сигурността на инвестицията, проектите трябва да предлагат и ясна дългосрочна финансова полза.
При изпълнение на тези условия инфраструктурните активи могат да допринесат едновременно за доходността и за диверсификацията и стабилността на инвестиционните портфейли.
Международните финансови институции могат да имат роля
Участието на пенсионните фондове би могло да привлече и международни финансови партньори.
Сред потенциалните институции са Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Подобна структура би могла да повиши контрола и прозрачността при реализацията на големи инфраструктурни проекти.
Браншът припомня, че в миналото е обсъждано финансиране на пътна инфраструктура чрез облигации, акции или привилегировани акции, но част от инициативите не са достигнали до реализация поради разминаване относно финансовите параметри.
Частният пенсионен капитал може да стане по-важен за държавата
Темата придобива допълнително значение на фона на бюджетния дефицит и необходимостта държавата да осигурява значителен ресурс за инфраструктурни инвестиции.
При по-труден или по-скъп достъп до външно финансиране частните пенсионни фондове могат постепенно да се превърнат в един от възможните източници на дългосрочен капитал за инфраструктурни проекти.
Инвестициите не е задължително да бъдат насочени единствено към изграждането на нови обекти. Възможно е участие и в съществуваща инфраструктура при подходящ модел на концесиониране или друга инвестиционна структура.
За пенсионните дружества обаче основният принцип остава непроменен – средствата на осигурените лица могат да бъдат инвестирани само когато рискът е приемлив, механизмът е прозрачен и инвестицията има убедителна икономическа логика.
Източник: Economic.bg, по информация на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).