Време е да се сложи край на некомпетентността на министерските служители

Време е да се сложи край на некомпетентността на служителите вминистерствата. Напримерако научните работници и специалистите от МЗХ не ги мързеше да четат специализирани издания, нямаше да дават глупави съвети на фермерите.
Смисълът на заглавието заимствах от края на статията от в бр. 114 на вестник „Гласът на фермера“за мъките на младите фермери Валя и Стоян от с. Сопот, Ловешко. Много ми се искаше да членувам и аз думата служители(те), за да се отнася за всички, но си спомних, че има и компетентни хора (макар и малко) под шапката на това министерство и не исках да ги слагам под общ знаменател. Когато кадърните са дефицитни, те още повече ще трябва да се уважават. Дълбоко се впечатлих от изнесените факти в разказа на Валя и Стоян. Те ми спечелиха симпатиите още с първите си думи, “Защо са ни повече,… по-добре по-малко, но по-добре гледани животни”.
Това по убеждението на преуспелите европейски фермери е основен принцип на печелившото животновъдство, който за съжаление много малко, не само фермери, но и съветниците от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), са го осъзнали. Тази златна находка за нашето земеделие, младата двойка, (че те едва са превалили 30-те!), се сблъсква със стената на бездушието в стремежа си да направи нещо хубаво в животновъдството. И то, забележете, по нашите закони и по европейските правила
ФЕРМЕРИТЕ ТРЯБВА ДА СА ОСИГУРЕНИ С КОМПЕТЕНТНИ СЪВЕТИ
Всички – и службите за съвети, и служителите по различните други дирекции трябва да владеят съвременното земеделие и да са в състояние да упътват фермерите. В земеделието, за разлика от всички други клонове на производството, ангажиментът на държавата, съответно на нейните служби, е да подпомага стопаните не само с пари но и със съвети, особено когато става дума за нови производства като месодайното говедовъдство. И тук вината за стената от бездушие и некомпетентност следва да се сподели от министъра и надолу по веригата. Колкото по-горе, толкова по-голяма е вината (говоря за екипите в старото министерство, новото току-що е поело работата и не може да споделя стари грехове). Не искам вината да се хвърля и върху хилядите редови служители. Моят дядо навремето ми разказваше приказка за “Кучето и тоягата”, която аз много обичах. Покъсно в живота се уверих в нейната правота и сега я разказвам на моите внучки: “Поставили веднъж кучето пред много огради с различна височина и го попитали, коя от тях може да прескочи. То се огледало и попитало: “Мога ли да видя тоягата, с която ще ме гоните, и тогава ще ви отговоря. Всичко – казало кучето- зависи от тоягата”. Не бих искал да бъда разбиран в буквалния смисъл, че ще трябва да се принуждават хората да работят с тояга. Смисълът на тази поговорка е ясен, говорим за взискателността. При високи изисквания подчиненият също търси да повиши компетенциите си, защото знае, че иначе ще си отиде. Но, за да можеш да изискваш, ти самият трябва да си компетентен. Едва ли може да си свършиш работата на ръководител ако си на пет места, а ако си и некомпетентен?! Такива примери имаше в стария екип на министерството. Но не е луд който яде пет баници, луд е този който му ги дава. И човекът, който е позволявал тези порочни практики в държавата, сега се оплаква от някаква “политическа метла” Чудно ли е тогава, че халът на МЗХ беше на това ниво, от което се оплакват Валя и Стоян. Дано новото министерство успее бързо да се освободи от такива “многостаночнички” във всичките поделения на ведомството и да не се изпълняват препоръките на стария премиер за “приемственост” на такива практики в старото министерство. Цялата трагедия с младите животновъди започва, когато решават да построят обор за месодайните си крави. Че съвети за “баня за пастира” ли не щеш, за “гумени легла” ли, за “родилно помещение” ли!
ДА СЕ ХВАНЕШ ЗА ГЛАВАТА ОТ ДЪРЖАВНИ СЪВЕТИ!
И накрая нищо! При тези съвети много по-добре е станало, че този обор не се е състоял. За месодайното говедовъдство, което е нов отрасъл за страната, липсва опит и сред хората, и сред специалистите. Крайностите са в двете посоки или някой си мислят, че това е проста работа, може “как да е” или пък си мислят, че като модерни, породите от месодайното направление се нуждаят от скъпи обори, дори поскъпи от оборите за млечните крави. Кравите за месо на първо място се нуждаят от грамотни хора, които да могат да водят работите във фермата с много наука, така че да получат печалба от кравите дори при приход само от едно теле през годината (защото, както знаем, тук мляко не се продава). Това може да стане само когато
РАЗХОДИТЕ ЗА ТРУД И ХРАНЕНЕ, ЧРЕЗ МНОГО РАЗУМ СЕ СВЕДАТ ДО МИНИМУМ
Какъв пастир тогава за 50 крави, че да му правим баня? За да намали разходите за гледане, фермерът устройва пасищата заградени, където животните пасат денонощно, без изкарване и докарване. В двора за кравите обърнете внимание – в двора, а не в обора. Там трябва да има устроен малък ъгъл с прокар, който завършва със станок за фиксиране и обработка на животните.
Няма гонене, няма биене, всичко става мирно и тихо само от фермера или от обучено куче за подкарване на животните. Животните от породата Херефорд зимуват на открито без проблем, като им се устройва сухо място с натрупана слама, върху която кравите лежат (а не върху гумен под в обора) и ветрозащитна стена от страната на господстващия вятър. Само така при минимални разходи за труд и инвестиции за постройки може да излезе сметката при месодайните крави. Основната грижа е родените телета да се отгледат добре и кравите да се заплодят навреме за следващото отелване. Умения и знания са нужни за развъждането – какви бици да се използват, как да се подберат, за да се раждат телета с високи месодайни качества, защото в месодайното говедовъдство телетата се изкупуват на по-висока цена, когато имат по-високи месодайни качества (по-високо кланично тегло, с повече месо и по-малко кости). За всичко това се изискват знания и умения, каквито обикновеният “говедар” няма. Но, тук за малко смях, ще прибавя, че
“ГОВЕДАРИТЕ” В СЛУЧАЯ, ОПИСАН ВЪВ ВЕСТНИКА, НЕ СА ВАЛЯ И СТОЯН, А ЧИНОВНИЦИТЕ С ТЕХНИТЕ ОСКЪДНИ ЗНАНИЯ ПО МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО
Ще каже някой, че какво са виновни чиновниците, като не са учили за месодайното говедовъдство. Да, може би малко са научили във факултета за месодайното говедовъдство, но нима сега някой им забранява да се учат. Има и книги, има и вестници, списания, има интернет с адреси по целия свят. Кой може да каже, че с факултета подготовката е приключила. Тя едва тогава започва, стига да има интерес и да има “тояга”. Само за куриоз, ще спомена, че през 2007 г. и 2008 г. на страниците на в. Гласът на фермера в около 40 поредни статии беше развит цял курс по месодайно говедовъдство. Но, като имам предвид, че даже научни работници ги мързи да четат специализирани издания, много се съмнявам, че и специалистите от МЗХ са ги прочели. Ако бяха го сторили, нямаше да дават такива съвети.
С тъга на сърцето ще спомена, че много малко се чете у нас от земеделските чиновници. Фермерите четат повече специалните вестници. Но докато за самообразованието са виновни чиновниците, то за поддържането на квалификацията им на съвременно ниво носи отговорност и министерството. В конкретният случай за радост ще споделя, че у нас имаме място, където беше създадено съвременно месодайно говедовъдство още в началото на 80-те години на миналия век.
В ИПЖЗ в гр. Троян има демонстративна ферма за Безрог канадски херефорд и малки стада от няколко други месодайни породи, гледани по найсъвременна технология. Има подготвени хора, има съвременно общежитие с учебни зали, където могат да минават целогодишно стотици служители от Службите за съвети и други дирекции, които имат отношение към месодайното говедовъдство, за да се запознават с последните постижения в тази област. Тук могат да се използват преподаватели и от Тракийския университет.
Има и пари от еврофондовете (които засега не се оползотворяват). Какво липсва тогава, за да се подготвят чиновниците от МЗХ със съвременни знания по месодайно говедовъдство? Липсва само “тояга” за ръководния екип на министерството. В случая обаче примерът с “тоягата” не е много уместен, защото тук “тоягата” е трябвало да я държи министърът и неговите заместници, ако са били кадърни за постовете, които заемат. Да се надяваме, че новият екип на министерството ще свърши несвършеното досега, а то, както видяхме, не е малко.
А ние ще продължаваме да пишем във вестника за месодайното говедовъдство. Дано служителите на МЗХ се научат да четат. Нека не ми се сърдят тези от тях, които и досега четат. Те много добре знаят, за кого се отнася упрекът ми. На всички пожелавам успех с новия ръководен екип на МЗХ. Няма да им е леко.
Но ще е за хубаво, повярвайте ми!

Oт в.“ Гласът на фермера“