Газопроводът Eastring ще струва на „Булгартрансгаз“ 700 млн. евро
Изграждането на газопровода Eastring, който бе лансиран като алтернатива на „Южен поток“, може да струва на България 700 млн. евро, ако държавната „Булгартрансгаз“ вземе окончателно решение да се включи в проекта. Това става ясно от десетгодишния план за развитие на мрежите на компанията до 2024 г., който е внесен за одобрение в енергийния регулатор.
Проектът Eastring
Проектът за Eastring на словашката газова компания Eustream предвижда тръбата да започне от съществуващата компресорна станция „Велке Капушани“ в Словакия, която е свързана с реверсивна газова връзка с Украйна. Оттам газопроводът ще премине през Унгария и ще достигне до българско-румънската граница в района на село Кардам, а оттам до турската граница. Според плана на „Булгтрансгаз“ това означава изграждането на нов газопровод на българска територия, който ще е с дължина от 258 км, както и изграждане на нова компресорна станция в района на село Странджа в близост до турската граница. Общата дължина на газопровода се очаква да бъде между 744 и 1015 км в зависимост от избраното трасе. Капацитетът на новия газопровод се очаква да бъде 20 и 40 млрд. куб. метра газ годишно и да осигури нов коридор за доставка на природен газ между пазарите на Централна и Западна Европа и Турция.
Очакваната обща стойност на тръбата според интернет страницата на проекта е нараснала до 1.8 – 2.205 млрд. евро (през март тази стойност беше 1.5 млрд. евро) на първия етап. Идеята е да бъде осигурено еврофинансиране, като получи статут на проект от общ интерес. Тази стойност обаче важи, ако бъде избран вариантът да се изгражда изцяло нова инфраструктура, а не свързване на съществуващите газопреносни мрежи.
От документа на „Булгартрансгаз“ става ясно, че проектът е на идейна фаза и реализацията му зависи от избора на трасе. Това обаче е един от амбициозните планове, които трудно могат да бъдат доведени докрай без силната подкрепа на ЕК. Според подписаното през май междуправителствено споразумение пък се посочва, че проектът засяга свързването на вече съществуващата инфраструктура за природен газ между четирите страни.
Още (не) реалистични проекти
Планът на „Булгартрансгаз“ предвижда и реализацията на амбициозната идея на премиера Бойко Борисов за изграждането на газов хъб на територията на България. Идеята беше лансирана пред ЕК в края на миналата година, но досега така и няма индикации, че Брюксел проявява интерес към проекта. За реализацията му са нужни нови 844 км газопроводи от Варна до Оряхово, които ще осигурят допълнителен капацитет от 42.6 млрд. куб.м газ годишно, а нужната инвестиция е в размер на 2.1 млрд. евро.
Сигурни инвестиции
До 2017 г. „Булгартрансгаз“ предвижда съществени инвестиции за подобряване на газопреносната мрежа и повишаване на трансграничния капацитет – общо за 344 млн. лв. От тях за модернизацията на компресорните станции компанията ще вложи общо над 80 млн. лв. В модернизация на газовото хранилище „Чирен“ ще бъдат инвестирани над 16 млн. лв., а за нови сондажи и изграждането на компресорна мощност там – още над 36 млн. лв. За прокарването на тръбата през река Дунав за газовата връзка между България и Румъния пък през 2015 г. ще бъдат вложени 5.149 млн. лв.
Сред проектите, за които е взето окончателно инвестиционно решение и трябва да бъдат изградени до 2017 г., са междусистемните газови връзки с Гърция, която ще струва 9.6 млн. лв., и тази със Сърбия – 4 млн. лв. Газовата връзка с Турция пък е оценена на 100.386 млн. лв. и трябва да бъде завършена до 2019 г., сочат плановете на „Булгартрансгаз“. Приоритетен проект за газовото дружество е и разширението на „Чирен“, за което обаче не е взето окончателно инвестиционно решение. Проектът ще струва над 200 млн. лв.
Според прогнозите до 2019 г. потреблението на природен газ в страната ще расте и от 2.900 млн. куб.м газ годишно ще достигне 4.2 млн. куб.м. Те трябва да бъдат задоволени от увеличения местен добив, който ще нарасне с 6.6 пъти, както и от по-големия внос, който ще нарасне 1.4 пъти.