Държавата не може да повдигне българската икономика

В общи линии, българската банкова система има повече спестявания отколкото европейската. Тоест, при нас спестяванията са около 100% от кредитирането. Депозитната основа на българските банки е много по-здрава от тази на европейската банкова система, коментира икономистътКрасен Станчев, цитиран от Агенция „Фокус“.

Според него правителството не може да се меси в отношенията между бизнеса и банките, тъй като става въпрос за частни договори.

„Имаше такъв опит от министър Дянков, той не успя и смятам, че всеки един нов опит, по някакъв начин да се съживят спестяванията или да бъдат насочени към кредитиране от банките, не би успял“, категоричен е Станчев.

По думите му, ако сепрегледа по-добре историята на правителствените инвестиции и създаването на подобни програми в България, се вижда нещо, което вече е доказано от Георги Ганев – икономист от Центъра за либерални стратегии в София, че тогава, когато се засилват публичните инвестиции и преразпределението през бюджета, всъщност, производството на доход или растежа на икономиката намаляват. Това е опитът за последните 20-тина година.

Когато по някакъв начин се стимулира потреблението в малка страна като България, то тогава средствата, които се генерират, било в доставчици на стоки и услуги, било в други сегменти на икономиката, много лесно могат да бъдат изнесени и да бъдат инвестирани някъде другаде, посочва Красен Станчев.

Така той коментира идеята на министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин и на зам.-председателя на Европейската комисия с ресор бюджет Кристалина Георгиева за създаването на инвестиционен фонд, който да стимулира икономическия растеж в страната.

„Има такъв опит. Има фонд „Енергетика“, който е създаден 1992 година и той се оказа един от основните проблеми в икономиката на България и беше затворен 98-ма година. Има Банка за развитие, като опитът от наливането на средства в икономиката, чрез нея също е отрицателен. Тоест тогава, когато в края на 2008 г. около половин милиард лева бяха използвани от тази банка за финансиране на различни бизнес начинания, а в следващата година имаше спад в икономиката и то доста рязък, не толкова рязък колкото 95-96 г., но все пак 5%. Така че, опитът показва, че с подобни начинания не се постигат желаните ефекти. Много по-малко, отколкото в други страни“.

„Онова, което ние знаем от статистиката е, че фалитите в България са много по-малко от средното за ЕС. Тоест, фирмите сами по себе си са неефективни и продължават да съществуват независимо от това какво им се случва“, отчита Красен Станчев, като подчертава, че въпреки това икономическият ръст в България за последните години се дължи основно на инвестиции в нерегулирани от държавата отрасли.

„Някои проекти в областта на инфраструктурата се финансират от трансфери в ЕС по различни програми. Обаче самата природа на тези трансфери, на тези програми, е че те създават очаквания за относително евтин ресурс, относително евтини пари и съответно хората се нареждат – и фирми, и граждани, и неправителствени организации се нареждат на опашка за тези средства, но общият рейтинг на успеха е една апликация или един кандидат от 10. На онова, което един печели, имате разход на другите 9, които не са спечелили. Този разход – като време, пари, кандидатстване и т.н. е сравнително малък, но основният ефект е, че се създава очакване, че нещо може да се направи с относително евтин ресурс, затова инвестиции в тази област, в която се очаква такъв ресурс, не се правят. Това намалява общия дух на предприемчивост в дадена икономика, това е много важен ефект. Второ, създава се ефектът на изтласкването – измества се частният ресурс в икономиката, тоест желанието на хората сами да планират и сами да инвестират“, пояснява Красен Станчев.