Повторение на кризата от 1996 година е невъзможно!
Д-р ик. Петър Нейчев е роден в гр. Пловдив на 08.08.1948 г. Завършва „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ „Ленин“ (ТУ) София, а по-късно и „Икономика на промишлеността“ във ВИИ „Карл Маркс” (УНСС). Специализира в Германия, СССР, Чехословакия, САЩ – „Bank of America“. Работи в Цюрих, Швейцария, и Виена, Австрия. През 2005 г. защитава дисертация на тема „Финансов анализ на предприятието” и става доктор на икономическите науки. Работи в системата на БНБ – Окръжна банка Пловдив като зам.-главен директор и директор на „Банксервиз – юг“. Основава Популярна каса през 1992 г. Директор в Банка „Славяни“ и „Агробизнесбанк“.Д-р ик. Петър Нейчев е председател на Съвета на директорите на холдинг „Корпорация за технологии и иновации” АД, Пловдив. Председател е на управителните съвети на други публични дружества: „ОПТЕЛА” АД, „Орфей Клуб Уелнес” АД, „Атлас Финанс” АД.
Съучредител и член на националните ръководства на Асоциация на индустриалния капитал, Съюза на икономистите в България, Кооперативен съюз „Асоциация на популярните каси в Интернет”, Фондация „Родопски форум”, Фондация „Международен институт за изследване на кооперациите”, Сдружение „Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и бизнесмрежи” и др.
Носител е на наградата за благотворителност „Пол Харис” на Ротари интернешънъл, почетния медал „За хората с добри сърца” на Фондация „Помогни на нуждаещите се” за 2007 г. и награда „Пловдив” на Община Пловдив за благотворителност през 2008 г. Автор е на четири книги в областта на финансите.
Интервю на д-р ик. Петър Нейчев за financebg.com
Въпрос financebg.com: Защо повторението на банковата криза от 1996г. е невъзможно?
П.Н.: По няколко причини:
Нашите политици, както и държавата вече не могат да постъпват безотговорно, защото сме в ЕС. Могат само да забавят и да отлагат – например до 21 юли – както се видя!
В последните 5-6 години подобна ситуация в банковата система е решавана многократно от правителствата в САЩ и в ЕС чрез решителна държавна намеса. Нищо ново! Няма възможности за хитрувания и политиканстване.
В икономическата теория катастрофираха всички неолиберални идеологии. Видя се, че невидимата ръка на пазара, трябва да се допълва от държавните регулации. Специално обаче за банковия сектор се приеха редица международни споразумения за глобален надзор, ние сме член на ЕС и трябва да спазваме правилата.
Въпрос financebg.com: Има ли все пак аналогии с кризата 1995-1996 г.?
П.Н.: Аналогиите са много, но за радост са само в началото на процесите:
През 1996 г. по политически причини за много къс срок се изтеглиха от банките доста от средствата на държавни фирми, на БНБ и ДСК (по онова време тя е все още държавна банка).
Сега това става и с КТБ – над 500 млн. лева са изтеглени (прехвърлени) в последните месеци. Няма банка в света, която да устои на това брутално действие. Обикновено то се предприема от слаби ръководители в БНБ и държавата, поне такава е оценката за тези ръководители през 1996 г.
За сегашните ръководители и ситуация – в момента пишем оценката на събитията и явленията, като икономисти и като ръководители.
„Банка и муха се убиват с вестник” ! Тази проста истина се знае от всички журналисти, само не от българското медийно братство. И преди и сега.
С изявлението си от (22.06.2014) БНБ ясно прекрати всякакви аналогии с 1996 година, когато по политически причини се обявиха във фалит няколко банки.
Въпрос financebg.com: Как протичаха такива банкови кризи в ЕС и в САЩ през погледа на медиите?
П.Н.: Първо: Правителствата реагираха светкавично. Обикновено заседаваха събота и неделя и в понеделник имаше изявления и действия.
Второ: Никой не си позволи да експериментира с търпението на гражданите.
Трето: Решенията се взимаха бързо и в атмосфера на конфиденциалност.
Четвърто: Прокуратурата , ако изобщо се намесва дава изявления последна, а не първа.
Въпрос financebg.com: Какво друго от изявленията на БНБ стабилизира ситуацията?
П.Н.: Ясно се каза, че се предприемат действия за увеличение на капитала на КТБ с държавни средства от Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Така се прави, така постъпват и другите европейски и американски държавни мъже. А после са приказките, преговорите и пазарлъците с Оманския фонд, руската ВТБ, а също и с Цветан Василев.
Въпрос financebg.com: Въпросът за по-малко държава в икономиката все още е актуален в медиите и в изказванията на някои от „героите на прехода”?
П.Н.: Това е така, но все повече хората, които търсят “минимум държава” се доближават до определението „пазарни фундаменталисти”.
Специално за България, когато държавата отсъстваше по време банковата криза в 1996 г. и при Варненските наводнения, резултатът е ужасяващ, трагичен и загубите са огромни!
Капитализмът и демокрацията са без алтернатива в сегашните времена и това се отнася и за България. Но “минимум държава” или
съвсем без държава има на две места по света – Сомалия и Хаити. Едва ли някой от държавните чиновници и неолиберални икономисти биха живели и правили бизнес там.
Например – при сегашната ситуация около КТБ, трябва да се знае, че в БНБ получават заплати за банков надзор и за изпълнение на специфичните функции на централното банкиране. Не се отнася само за държавните банки, а и за всички финансови институции. Разбира се, без да се видят балансите е рисковано да се говори, но пак по аналогия (а и от бизнеса на г-н Василев и други свързани с банката) могат да се направят предположения само от медийна информация.
Банковият надзор е задължен да контролира пропорциите, принципите и законите, които се прилагат във всяка банка (също и КТБ) за равновесие между срочността на пасивите и срочността на активите.
Например – Ако банката събира срочни депозити за 1-2 години и тези депозити могат да бъдат силно манипулирани от провокация в медиите или от решението на един държавен служител е много рисковано да отпуска на един от основните акционери големи по обем инвестиционни кредити, при които възвращаемостта е 3-5 години.Това е елементарно казано. По правилата и законите на финансовата система има пропорции и съотношения, които се регулират от БНБ и ЕС.
Въпрос financebg.com: Как се отнасяте към слуховете за „кукловодите” или за някакви конспирации?
П.Н.: Мисля, че са силно преувеличени, защото най-вече ситуацията зависи от оценката на риска, която са правили в банката и за отделните и кредитополучатели. Обикновено това са хора със самочувствие, които по-скоро си вярват, отколкото се колебаят при вземането на решения за големи инвестиции. И не може да бъде другояче – друг тип хора не биха направили никакво голямо икономическо явление или инвестиция, както за тях самите, така и за благото на обществото. Тези техни възгледи и инвестиционни намерения, обаче трябва да се оценяват като риск „институционално” и да се регулират в определени граници от БНБ и държавата.
Въпрос financebg.com: Какви все пак практики или аналогии с 1996 г. могат да се направят, за да се избегнат грешки?
П.Н.: „Добрата” реакция на БНБ щеше да е „отлична”, ако бяха взели решение – още на 23.06.2014г. за да се обезпечат с ликвидност пенсиите и заплатите на хиляди граждани с карти в КТБ. Няма нужда даже от „бакалски сметки”. Ако се мисли за хората, все още не е късно да се направи!
Много важна особеност е, че на сегашните акционери се дава възможност да увеличат капитала и присъствието си в банката за разлика от ситуацията през 1996 година, когато например на Христо Александров, като акционер в Агробизнесбанк, не му беше предоставена подобна възможност.
Друга важна особеност е работата на квесторите. Те трябва да се надзирават от БНБ. Всеки кредит има свойствен живот – обикновенно
дълъг – “Кредит не погива”.
Ако се слушат професорите (проф. Димитров – Квесторите да налагат връщането на всеки неизгоден заем в КТБ), веднага и без оценка – резултатът е ясен – нищо не се получава. Например – залозите на кредитите на Христо Александров в тютюни, по пазарни цени стигаха за създаването на две банки. Бързата разпродажба ги обезцени на няколко милиона.
Винаги оздравяването на една банка е по-добре от ликвидацията.
С тези си действия БНБ даде ясно да се разбере, че няма да допусне провал.
Въпрос financebg.com: Като заместник-председател на Съюза на икономистите, как оценявате нашата банкова система?
П.Н.: Банковата система е стабилна и отделните рискове са поносими, защото дълговете на държавата са малки, в сравнение с другите страни в ЕС. Правителството и БНБ могат да ползват външна и собсвтена (от резерва) ликвидност, за решаване на финансите на България.
Не е нормално да се “плашат” и притесняват правителството и БНБ с необмислени лозунги и въпроси, като: Кой ще плаща тези дългове? – Нашите деца, както и испанските деца, както и гръцките деца ще живеят в ЕС и планините от дългове ще се решават и ликвидират от ЕС и правителствата, а не от децата ни конкретно и по елементи.
Това са популистки приказки.
Държавата има рядък шанс да задържи децата си тук, като решава бързо финансовите кризи и формира национални икономически политики, използвайки огромната ликвидност в света.
Например – Австрия в последните години е построила една нова България основно с привлечен външен дълг и мобилизация на нацията. Някой да е чул за проблеми в австрийска банка?