Правителството изчисти близо 100 предприятия от списъка за приватизация

Правителството изчисти близо 100 предприятия от списъка на фирмите, за които може да се плаща с непарични средства.

Кандидатите да купят акции в „Свободна безмитна зона – Бургас“, „Свободна зона – Пловдив“ и „Транзитна търговска зона – Варна“ ще могат да платят с компенсаторки, пише „Сега“.

Вчера правителството реши да включи трите дружества с списъка на фирмите с държавно участие, за които при приватизация е разрешено да се използват непарични платежни инструменти.

Въпросният списък е приет в далечната 2003 г. и оттогава е многократно променян. В първоначалния му вариант фигурират над 1440 предприятия, но днес е съвсем оредял, тъй като повечето фирми вече са продадени и изцяло частни, а други са фалирали или прекратени и заличени.

Освен че включи три нови предприятия в списъка, кабинетът заличи оттам 80 други, които междувременно са станали частни – след приватизация и удовлетворяване на реституционни претенции, или са ликвидирани. За други 19 е променен размерът на държавното участие, предвидено за продажбата с непарични средства, и затова също са били извадени от списъка. Кои са отпадналите, остана тайна.

Логично е от списъка да бъде заличен холдингът „Промишлено строителство“, който вече е 100% частен. Това се отнася и за отдавна приватизирания „български Холивуд“ – „Бояна филм“, който вчера все още стоеше в списъка на сайта на Агенцията за приватизация. В списъка фигурират фалиралият стъкларски завод „Диамант“ в Разград, за който наскоро се заговори, че има инвеститори, бирената фабрика „Каменица“ с опция за продажба на остатъчен държавен дял от 0.255%, „Дунавия“ – Русе и др. Не е ясно дали правителството, което прекрати процедурата за приватизацията на ВМЗ-Сопот, е решило да го извади от списъка, където пише, че 20% може да бъдат платени с компенсаторки.

Трите свободни зони са предлагани многократно за приватизация през 2009-2013 г., но интересът е нулев.

Две от тях бяха предложени и на последния централизиран търг на фондовата борса и отново не се явиха кандидати. Държавното участие в свободните зони е различно – във варненската например е 46%, а в бургаската – само 19.5%.

Според вчерашното решение кандидатите за тях ще могат да платят с компенсаторки 10% от акциите. На инвеститорите ще излезе значително по-евтино да платят с непарични инструменти вместо кеш, като се има предвид, че в момента могат да си купят на борсата компенсаторки с номинал 1 лев за 50-60 стотинки.

Напоследък новините работят за поскъпване на компенсаторните инструменти. Миналата седмица депутатите одобриха предложението на депутата от ДПС Тунджай Наимов държавна земеделска земя да се продава не само срещу поименни компенсационни бонове, но и срещу останалите другите компенсаторни инструменти – компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Компенсаторните инструменти са увеличили цената си почти двойно от началото на годината. Тогава двата вида записи се търгуваха по 31-34 стотинки, а в края на март вече струваха по 60-64 ст. Българската стопанска камара реагира остро и изтъкна, че необичайният интерес към тези непарични платежни инструменти говори за изтичане на вътрешна информация за законовите промени.