Прекалено скъпо излизат на данъкоплатците гафовете на управляващите

Евгений Кънев е доктор по икономика. Управляващ съдружник е на инвестиционно-консултантската компания „Маконис“. Бил е директор за Европа на американската Tello Corporation и директор корпоративни финанси в KPMG България. Участва в гражданския съвет на Реформаторския блок.

– Д-р Кънев, имате ли обяснение защо правителството се определя като дясно, а все залита наляво – вдига данъчно-осигурителната тежест, прави нови държавни структури?

– Оказва се, че идеологията е едно, а стигне ли се до конкретни решения и действия, важно е друго – кой има и кой няма интерес. Имам предвид водещата партия в коалицията, защото именно тя държи лостовете на стопанския живот.

– Но Реформаторският блок има цяло Министерство на икономиката!?

– Само че енергетиката отиде в друго министерство, обществените поръчки вече не са към икономическото министерство. Останаха основно регулациите.

– Точно регулациите са голям проблем, а не виждаме съществени успехи в битката с бюрокрацията.

– Може би се готвят някакви промени. Но е факт, че засега няма прелом. Една от най-важните цели в програмата на Реформаторския блок беше реформиране на регулаторите, които в момента са хванати натясно и служат на частни интереси. Например Комисията за защита на конкуренцията. Виждаме как с години в ключови сектори като горивата или нищо не се прави, или се правят анализи, които констатират, че няма проблеми. А КРС – Комисията за регулиране на съобщенията? Някои практики на мобилни оператори правят абонатите роби за дълги години. Добре все пак, че Европейската комисия налага промени. Какво да кажем за БНБ – толкова важен регулатор, а видяхме колко бе безпомощна в казуса КТБ. Ами СЕМ – Съветът за електронни медии? Ефирът гъмжи от цинизми, вулгарности, скрита реклама, а санкции няма. Политици като Волен Сидеров пропагандират ксенофобия, омраза, медиите обилно ги отразяват, а СЕМ се ослушва.

У нас регулаторите много обичат да проверяват фирмите, които са успешни и които са „на светло“. От мои клиенти съм чувал, че ги притискат да платят, за да не бъдат обявени за нарушители и глобени. В немалко случаи държавните институции действат избирателно и се държат като рекетьори. Знае се кои фирми са успешни и изкарват пари и те са обичайните жертви. Други, които са в сивата икономика, особено в акцизния сектор, не ги закачат.

Нашата икономика има интересна структура. 70% от брутния вътрешен продукт е за износ. Това са стоки и услуги, които печелят пазари в условията на истинска конкуренция. Има други 30% обаче, където правилата не са точно пазарни. От тях 12-13% са обществени поръчки – това, което държавата купува с парите на данъкоплатците. Тук има политическа конкуренция – състезание да си по-близо до управляващите, и изборът обикновено е предрешен, поръчките се разпределят между малък брой играчи. Затова е много важно да се отреже коренът на корупцията – да се разкъса пряката връзка между възложител и изпълнител. Само че в новия Закон за обществените поръчки пак няма разделяне.

Идеалният вариант е системата на НАТО. Там има възложител, има и агенция, която организира търговете, финансиращ орган, и чак накрая е изпълнителят.

– И ние си имаме агенция (АОП), но тя е по-скоро регистратор на търгове…

– Би трябвало правителството да прави годишен план на обществените доставки и да го възлага на АОП – възложителят да няма връзка с изпълнителя. А сега ведомствата, понеже знаят, че могат да възлагат на когото решат, си измислят всякакви поръчки, „усвояват“ пари. Това е порочно.

От години говоря, че регулаторите у нас са „в плен“, изпълняват „мисии“, но не обществени. В момента се сменя председателят на КЗК само защото РБ наложи поправка, че не може да има трети мандат. Петко Николов е начело на тази комисия от времето на кабинета „Сакскобургготски“.

А регулаторите са имунната система на икономиката. Ако те не работят, ако държавата не е на мястото си, икономиката боледува. Вижте какво става с е-управлението. Самият естонски премиер предложи да ни го въведат за няколко месеца, при това напълно безплатно, но ето че пак се търси „български модел“ и ще се харчат още пари. Преди 15 години имаше една компания „Аремис софт“, която бе подготвила е-управление на здравеопазването. Намериха й компромат, за да не се въведе система, която можеше да спести огромен ресурс. Не е тайна, че една трета от парите в здравеопазването се крадат, не стигат до пациентите.

– Защо според вас министър Москов не си гледа здравната реформа, а се захвана с данък „вредни храни“?

– Видя се, че тази идея не се ползва с политическа подкрепа. И мисля, че няма да има такъв данък. Друга странна идея е т.нар. данък уикенд. Вместо да хванат „ЛУКойл“ да си плати данъците, те се чудят как да изкопчат от бизнеса още пари. Работя с чужди инвеститори и съм наясно, че това, което най-много ги отблъсква от България, са данъчният тормоз, произволното тълкуване на закони, несправедливите глоби. Актовете най-често падат в съда, но фирмите трябва да внесат данъка, глобите и лихвите, после чакат да им върнат парите. Тръгне ли данъчна ревизия, трябва да „снесеш“ нещо. 70% е износът, 12% – обществени поръчки. 17-18% е вътрешният пазар, като 5% са акцизните стоки – горива, цигари, алкохол, ток. Това са големите обороти и големите данъци. Ако се избягват данъци в някои сектори, трябва да се вземат от другаде. Помните ли голямата акция на първия кабинет „Борисов“ срещу „ЛУКойл“? Тогава постъпленията от акцизите от цигарите бяха спаднали рекордно. Няма друг случай в световната история за 3 години обложеното потребление на цигари да е намаляло наполовина. Ако има разследващи журналисти, които да се занимават само с акцизните стоки, България ще е друга държава.

– Защо журналисти, не трябва ли контролните органи и съдебната система да се занимават?

– Ами не знам вече каква е ролята им – на контрольори, съдружници или друго. Но това прави бизнес средата кошмарна. България все още е интересна на инвеститорите само защото им прави един ДАР – най-ниски Данъци, евтини Активи и Работна ръка. Това донякъде компенсира недостатъците от бюрокрация, корупция, пътища…

– Има ли кой да даде накуп 600 млн. лева, за да вземе на концесия летище София – видяхме това число в проектобюджета за 2016 г.?

– Не знам как са изчислили тази сума. Идеята по принцип е добра, тъй като летището запада. Когато бяха концесионирани летищата във Варна и Бургас, софийското бе по-силно. Сега Варна на моменти е по-силна от София. Във Варна има страшно много чартърни полети през лятото.

Важно е дали ще бъде направена прозрачна процедура за летище София, или тя ще е за „наши хора“. Може да има нещо общо и с това, че предстои да се плащат неустойки на изпълнителя на пистата. Държавата загуби делото, защото искът е заведен от сериозни инвеститори. За съжаление държавата често влиза в конфликти с такива инвеститори. И дори когато излиза „суха“ от спора, това й струва скъпо. По едно от последните арбитражни дела държавата се защити, но това й коства 12 млн. долара.

Тези дни и Оманският фонд – акционер в КТБ, заведе иск в международен арбитраж заради фалита на банката. И е много вероятно да спечели, след като българският съд взе изключително странно решение – че акционерите на една банка нямат правен интерес и не могат да са страна по спор за отнемане на лиценза и за фалита на банката.

Предстои да видим изхода от други две тежки дела – заведените от ЕВН и от „Атомстройекспорт“. Наскоро научих, че има шест иска срещу България в международни арбитражи. Прекалено скъпо излизат на българските данъкоплатци недоразуменията на държавно ниво. Ние плащаме за некомпетентните решения на институции и политици. Силно се надявам, че това управление осъзнава тези рискове и поне ще ги избягва за в бъдеще.