П. Ганев: Данък „вредни храни“ отклонява общественото внимание от други теми

Вече повече от два месеца в общественото пространство усилено се коментира идеята за въвеждането на данък „вредни храни“. Идеята е достатъчно глуповата, та голяма част от икономистите дори не се захванаха с нея, пише в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тикането на темата преден план обаче според него я направи непреодолима. През последните дни идеята беше официално представена и нормално, вече всички говорят за нея. Усещането за кьорфишек обаче е изключително силно. Какви са характеристиките на един качествен фискален кьорфишек, пита анализаторът.

И отговаря: идеята трябва да бъде интересна и изключително достъпна – практически всеки човек трябва да е в състояние да я коментира, тоест да се насочи енергията на максимално много хора в погрешната посока. Облагането на вредните храни по думите му е като риалити предаване – може да се говори за него от широка маса хора до припадък.

Идеята трябва да бъде предложена/подкрепена от член на правителството, но не от решаващия фактор – общественият дневен ред у нас се задава от правителството и кьорфишеците са негов прерогатив. Данък „вредни храни“ се пропагандира активно от здравния министър, като беше представен в комплект със спортния министър. В същото време финансовият министър е тих или избягва да заема категорична позиция по темата.

Темата да е наситена с популизъм – мъглата около идеята позволява да се изтъкват положителни ефекти и да се пренебрегват негативни такива. Така е и с данък „вредни храни“ – пропагандира се ограничаване на нездравословното хранене и повече пари за спортни площадки, като второто е ключово за пробутването на подобна идея в обществото.

Аргументът е, че дори и хората да не харесват тази здравна политика, то те ще получат компенсация – в случая спортни площадки. Не може да имаш добро сърце и да защитаваш някакъв си чипс, вместо да подкрепиш строежа на игрища за децата.

Това са ключовите характеристики на кьорфишека в икономическата, в случая – фискалната политика. Разбира се, качественият кьорфишек има поне още два важни момента. Първият е, че трябва да е във важен момент, тоест да отклони общественото внимание от други теми.

Детайли около идеята например бяха представени само няколко дни преди изборите и преди внасянето на бюджета за следващата година. В последния подобен данък едва ли е заложен. Но дали не е заложено нещо друго, което има отношение към бюджета за тази година? Това ще стане ясно само часове след изборите в неделя.

Вторият ключов момент е, че качественият кьорфишек, освен да се изстреля в много важен момент, трябва по своята същност да дава повече власт на политиците.

Ако случайно вземе, че мине, то бюрократите са повече от доволни – получават хем власт да манипулират пазара на храни, хем свеж ресурс за едни или други харчове. Водещото в случая обаче е противопоставянето между управници и данъкоплатци да е в полето на кьорфишека, а не там, където е наистина важно – например в разходната част на бюджета за тази година или в предвиждания дефицит за следващата, смята анализаторът.