Усещане за потопност

“Слънчев бряг би Холивуд, момичета разходиха пера и сатен по червения килим” – из новините на в. “Стандарт”
Запомнила съм през последните години как в края на май явяването на матури и последващите абитуриентски балове създават усещане за потопност. Една граница, мисля си, се прекрачва и след нея няма накъде, толкова развързани демони шетат по улици и из медии. Тази година чувството се изостри и от несвършващите дъждове, и от земетресението – но все пак в основата му си остана повтарящото се зрелостно зрелище.
Не става дума само за баловете с пищни тоалети, просташки изпълнения и някакво разпищолване като за последно на деца и родители, а за взаимосвързаността на изстъплението с предхождащия го писмен изпит по български език и литература. Струва ми се, че се започва оттам – от демонстративната неуважителност към грамотността и познанието на родния език и литература, които, както и да го усукваме, ни изразяват. Би трябвало дори да са нашият общ личностен и национален фундамент, върху който да се самонадграждаме и осъществяваме по-сетне.
Зрелостници и зрелища
Завършването на средно образование не е ли начало – но на какво? Разбира се, твърде утопично е да вярвам, че зрелостниците въобще се замислят над този въпрос, правят го може би единици. Досещам се, че ги вълнува единствено възможността най-сетне да приключат със средното си образование и да нахлуят ураганно в живота – такъв, какъвто си го представят, дивно риалити шоу. Да се втурнат изпреварващо, с едни силиконови гърди напред пред Вазовия Мунчо, върху чиято метафорична обвързаност с копнежа по свобода трябваше да са писали в зрелостните си работи.
 

Купонясвам, следователно съществувам

Не ми се ще тук да адвокатствам на романа “Под игото”, с моите или без моите пледоарии той все си остава могъщ и вечен български епос. Която и творба да се падне на матурите или кандидатстудентските изпити, винаги събужда недоволство – защото май масово е наличен един траен отказ от мислене, защото мисленето е свързано с владеенето на езика. Къде по-примамливо е да владееш купона и хич да не му мислиш за утре и вдругиден, камо ли обратното.
Поделени вини
Тъкмо откъм зрелост не са подготвени завършващите средното си образование български деца – не казвам, че вината за това е само в училището, поделена е между него, семейството и обществото. Десетки български семейства изнемогват, за да организират тридневно пищно провинциално тържество на отрочето си, да го пременят по образ и подобие на Драгана или Петкана, високи примери за престиж, наложени не само от жълтите медии. Нормите за успех и адекватно осъществяване днес и сега са доста съмнителни, във всеки случай не са на страната на самоосъзнатите, подготвените и отстояващи дарбите и различието си млади хора. Какви реализации и възможности ги мамят в тукашния хоризонт? За една нощ, тази на бала, да са Пепеляшки и Принцове, да попътуват надвесени от прозорците на наетите джипове и други свръхвозила, да куфеят до дупка в Слънчев бряг…
Зрелостта, на обществото и човека, несъмнено предлага и други, не толкова шумни, крещящи и посредствени образци на поведение, и най-вече на смисъл. Струва си да го потърсим и внушим на децата си, преди наистина да е станало потопно.

Мирела  Иванова, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *