Всеки трети е длъжник, заплашен е от колектори
Всеки трети българин е имал непогасени сметки и задължения в края на 2017 г, това показват публикуваните данни от Евростат за просрочените плащания на европейците. Става въпрос за просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг. От изнесената от Евростат информация става ясно, че в Европейския съюз единствено гърците изпитват повече затруднения от нас при погасяването на задълженията си. Близо 48% от гърците са имали просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки, показва анализът на Евростат. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми.
През 2017 г. средният дълг на всеки българин/независимо от годините/ у нас се увеличил двойно – над 900 лева. За сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. Също така през миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените плащания или необслужвани такива в края на 2017 г., са били както следва: По потребителски заеми – над 800 млн. лв.; По ипотеки – близо 1 млрд. лв.
Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови кредити и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За съжаление тази тенденция ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за защита на потребителите. Причината за това е, максимално улесненият достъп за гражданите желаещи да получат пари назаем чрез изключително агресивна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с лоша кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, за да купят среден или дори евтин клас мобилен телефон, таблет, компютър или телевизор, които обаче в последствие при изплащането на кредита се оказват многократно по-скъпи. Все по-често дори по улиците ще попаднете на съобщения за отпускане на заеми до 5000 лв. на хора с лоша кредитна история/виж снимката/.
В резултат на това и липсата на достатъчно добра регулация на този вид финансиране и впоследствие възстановяване на парите, вторичният пазар за лоши кредити, чиито основни играчи са колекторските фирми, в момента е в своя апогей. Проблемът е наболял в целия Европейски съюз. В отговор на сигнал подаден от Комитета за защита на потребителите, еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова, съобщи, че Европейската комисия е приела амбициозен пакет с мерки, който ще подпомогне усилията за превантивна дейност в областта на оценката на кредитоспособността. В отговора до Пейо Майорски, председател на комитета, стана ясно, че сред приетите мерки влиза и предложението за директива, регулираща дейността на фирмите изкупуващи необслужвани кредити (колекторските фирми) и тяхната дейност по събиране на обезпеченията. Решаването на тези проблеми касае също така подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността на европейско ниво, а на българско да се приеме закон за частния фалит.
Милен АТАНАСОВ