Всички чакат държавата

С новото правителството дойде и нова надежда за българския капиталов пазар. Поне такива бяха сигналите, които дадоха финансовият и икономическият министър с обещанието си да пуснат акции от енергийните монополисти на Българската фондова борса.

Да, но вече е средата на март, а по въпроса няма никакво движение освен отпадане едно по едно на дадените обещания. Първо, правителството на ГЕРБ се отказа от листването на Българския енергиен холдинг (БЕХ), а след това и на негови дъщерни дружества. Сега обаче най-реалистичен изглежда вариантът да се пуснат остатъчните дялове на държавата в приватизираните вече електроразпределителни дружества. Капиталовият пазар обаче става все по-скептичен – поне по отношение на сериозността на държавата.

Секторът поне получи нова стратегия до 2012 г. , която дори успя вече да заслужи похвали. Основното в нея обаче отново е приватизацията през борсата. Новото ръководство на БФБ си поставя за цел до края на второто тримесечие на 2010 г. да инициира срещи с финансовото министерство и други представители на правителството за листването на пакети от атрактивни държавни дружества, най-вече тези от структурата на БЕХ. В опит да привлекат вниманието на държавните институции всички заинтересувани на пазара участници изпратиха и писмо до министър-председателя, финансовия и икономическия министър с молба да се вземат незабавни мерки за насърчаване на пазара. „Според нас най-значителната мярка включва осъществяване на публично предлагане на миноритарни държавни дялове от енергийните компании: „Български енергиен холдинг“, „Булгартрансгаз“, АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Булгаргаз“, „Електроенергиен системен оператор“, ТЕЦ „Марица-изток 2″, електроразпределителни дружества“, пише в писмото на бизнеса.

„Ние смятаме, че продажбата на държавни пакети през фондовия пазар може да послужи отново като катализатор за възстановяване на капиталовия пазар. Очакваме предлагането да привлече силен интерес от страна на чуждестранни инвеститори, като не бива да се подценява и чисто фискалният ефект от продажбата на пакети от цитираните дружества и генерирането на приходи в полза на бюджета“, пояснява бизнесът.

Лекарство за ниска ликвидност

Освен фискален ефект приватизацията през борсата би помогнала в излекуването на нейната трудно лечима болест – нищожната ликвидност. „Тя е ниска вследствие на качеството на пазара – емитенти, инвеститори и среда за търговия“, коментира председателят на съвета на директорите на „Елана финансов холдинг“ Камен Колчев. „Нека не се крием зад кризата. Със сегашните емитенти на българския фондов пазар ние не можем да направим нищо повече. Посоката е ясна – търсим нови емитенти“, допълни той. По думите му липства това, което да подейства като спусък. „Аз силно се надявам на нещо, което или държавата, или самата борса ще направят и то ще се превърне в спусък“, допълни той.

Спусъкът – примерът на Полша

Само за три години от средно голяма за размерите на Полша, борсата във Варшава се превърна в абсолютен лидер не само в Източна Европа, но и за цяла Европа. Това, което я отличи и я постави на първо място през 2009 г., беше именно политиката да се пълни хазната и да се плащат държавните дългове със средства от продажбата на държавни активи. И такива бяха продадени. Най-крупното публично предлагане в Европа миналата година бе на най-голямата полска енергийна компания Polska Grupa Energetyczna (PGE), която за увеличението на капитала си с 15% взе от пазара 5.97 млрд. злоти (1.4 млрд. евро). Но освен фискален ефект проактивната политиката на Полша помогна борсата да добие нужната дълбочина, за да привлича капитали. Най-очевидният знак, че това е било правилна крачка, е презаписването на предложените книжа от PGE 48 пъти от дребните акционери и 7 пъти от институционални такива. А освен PGE Полша продаде още дял от златната си мина „Богданка“, дял от енергийната си компания „Енея“ и през 2010 г. смята да събере още поне 10 млрд. злоти (2.5 млрд. евро) чрез продажба през капиталовия пазар.

Така, макар борсата във Варшава да отчете само 13 листвания на основния си пазар през 2009 г., което е близо три пъти по-малко спрямо 2008 г. и 6 пъти по-малко спрямо пиковата 2007 г., оборотите и на търговия продължават да са в стотици пъти над тези в София. Среднодневният оборот в четвъртък например беше близо 500 млн. лв. при едва 1.6 млн. лв. у нас.

Изтичането на пари

Липсата на ликвидност обаче е само едната страна на проблема. Нуждата от спусък за българския пазар се налага и заради изтичането на български капитали навън. „Пенсионните фондове не искат да инвестират на пазара, защото няма в какво. Лимитите им за сегашните компании са изчерпани“, поясни Колчев, подчертавайки отново нуждата от свежи, качествени компании на капиталовия пазар, пък било то и държавни.

Липсата на достатъчно качествени активи на българския фондов пазар е причината поне една трета от активите на българските пенсионни фондове, възлизащи на 3 млрд. лв. да са вложени вече извън страната. Това поясни още през ноември Даниела Петкова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, по време на поредната дискусия за предимствата на публичните компании. Тогава според представители на пенсионните компании те имат поне 100 – 150 млн. лв., които могат да се насочат към български акции. Последната статистика на Комисията за финансов надзор към деветмесечието на 2009 г. показва, че 34% от инвестиционния портфейл на българските пенсионни фондове вече е в чуждестранни ценни книжа.

А иначе в отговор на писмото, бизнесът, заинтересован от капиталовия пазар, чу за момента само лаконичното, но все пак позитивно, „да, определено“ тази година ще видим миноритарни дялове на държавни предприятия на борсата от от зам. финансовия министър Ана Михайлова. Остава правителството да е видяло очевидното и да е готово с прозрачността, изисквана на капиталовия пазар. Защото опитите за предлагане на нови активи на пазара показват, че са нужни повече сили. Затова и макар да има подготвяни проекти, те също чакат спусък за пазара, които да го съживи.

Въпреки това по думите на Колчев и държавата не бива да има прекомерно високи очаквания, защото „има много скелети в гардероба“, каза още той. „Не бих купил например акции от НЕК. Там не е ясно какво има“, обобщи той.

Каре
Какво предвижда още стратегията
Пари от Сребърния фонд да се инвестират на БФБ.
Стартиране на сделки с деривати.
Диференцирани такси за търговия и поддържане на регистрация.
Облекчаване на маржин покупките и късите продажби.
Създаването на сегмент за борсово търгувани фондове.
Изграждането на специален сегмент за търговия с нисколиквидните компании.
Въвеждане на паралелна борсова търговия с държавни ценни книжа.

Capital.bg